Ю Несбьо: Снежния човек

Хари набра Ракел. Освен номера на сестра си Сьос знаеше наизуст само нейния. Когато беше млад и му липсваше опит, смяташе слабата памет за сериозен недостатък на детектива. Вече изповядваше друго мнение.

— А бодигардът е Джордж Буш като президент на САЩ, така ли? — попита водещият.

— Да. Веднъж Линдън Джонсън казал, че САЩ не са станали бодигард на Норвегия по собствен избор, просто никой друг не се е заел с тази задача. И има право. Телохранителят ни е наскоро покръстен тип с бащин комплекс, проблеми с алкохола и с ограничен интелект, който няма дори мъжеството да изпълни достойно военната си повинност. Накратко, трябва да се радваме, задето днес американците ще го преизберат за президентския пост.

— Ирония ли долавям?

— Ни най-малко. Слаб президент като него винаги ще се вслушва в съветниците си, а Белият дом разполага с най-кадърните. Макар в онзи забавен сериал за Овалния кабинет да се опитват да ни внушат, че демократите в САЩ са установили монопол върху интелигентността в политиката, най-острите умове всъщност се намират в редиците на републиканците, в крайната десница. Сигурността на Норвегия се намира в добри ръце.

— Приятелка на моя приятелка е преспала с теб.

— Наистина ли? — Хари се сепна, когато чу гласа на Ракел.

— Не с теб — поправи се тя. — Говоря на Стьоп.

— А, сега разбрах — Хари намали звука на радиото.

— След негова лекция в Тронхайм я поканил в стаята си. Тя го харесала, но го предупредила, че едната ѝ гърда е отстранена при хирургическа операция. Пожелал да си помисли и слязъл в бара. После се върнал и я оправил.

— Мм. Дано сексът да е отговарял на очакванията.

— Нищо не отговаря напълно на очакванията.

— Така е — Хари започна да се чуди дали говорят за едно и също.

— Какво ще правим довечера? — попита Ракел.

— Да се срещнем в осем в „Палас Грил“. Само дето май чух, че не може да се запазва маса предварително.

— Да, за да направят заведението още по-привлекателно и нестандартно.

Уговориха се да се чакат в съседния бар. Хари затвори и се замисли. Ракел звучеше весела и някак безгрижна. Той се помъчи да си даде сметка дали се радва за щастието на жената, която обича повече от всичко. Двамата направиха опит да бъдат семейство, Хари получи достатъчно шансове. И ги пропиля. Защо тогава не се радва, че тя се чувства добре, защо не се раздели най-сетне с надеждата нещата да се променят, защо най-накрая не продължи напред? Обеща си да положи повече усилия в тази посока.

Сутрешната оперативка приключи бързо. Гюнар Хаген — главен полицейски инспектор и началник на Отдела за борба с насилието — направи обзор на текущите случаи. А те не бяха никак трудоемки, понеже в момента не разследваха никакви убийства — единственото, способно да ускори пулса в Отдела. Томас Хеле, полицай от Отдела за издирване на изчезнали лица към дирекция „Защита на населението“, докладва за подаден сигнал за жена, безследно изчезнала преди година. Нямало нито следи от предполагаем похитител, нито следи от насилие, нито следи от нея. Жената не работела и последно я били видели сутринта в детската градина, където завела дъщеря си и сина си. Съпругът ѝ и всички хора от близкото ѝ обкръжение имали солидно алиби и били извън подозрение. На оперативката се договориха Отделът за борба с насилието да се заеме със случая.

Магнюс Скаре предаде на присъстващите поздрави от Столе Ауне — психолога към Отдела. Скаре му отишъл на свиждане в болница „Юлевол“. Хари се почувства гузен. В лицето на Ауне бе намерил не само ерудиран съветник по професионални въпроси, но и верен помощник в борбата с алкохола. Ауне можеше да се нарече най-близкият му приятел. Приеха го в болница преди повече от седмица с неуточнена диагноза, а Хари още не бе успял да преодолее неприязънта си към болнични заведения. „Ще го навестя в сряда — реши той. — Или в четвъртък.“

— Имаме нова колежка — съобщи Гюнар Хаген. — Катрине Брат.

Млада жена, седнала на първия ред, се изправи без подкана. Не се усмихна. Беше голяма красавица. „Красива без никакви усилия“, установи Хари. Извънредно рядката ѝ коса се спускаше безжизнено от двете страни на правилното ѝ бледо лице. По него бе изписана строгост, граничеща с умора. Хари знаеше от опит, че жените, снети сякаш от кориците на списание, в даден етап от живота си свикват напълно хората да ги гледат с възхищение и вниманието на околните им става безразлично. Синият костюм на Катрине Брат подчертаваше нежните ѝ форми, но дебелите ѝ черни чорапи под ръба на полата и удобните семпли ботуши веднага опровергаваха подозренията, че има за цел да омайва с женствеността си. Тя обходи с очи новите си колеги, сякаш се бе изправила, за да ги огледа тя, а не те нея. „Сигурно е обмислила внимателно първата си поява в колектива“, предположи Хари.