Ю Несбьо: Снежния човек

— Щом обясняваме поведението на тези животни с теорията на Дарвин, защо и човекът не разсъждава като тях? — попита друг глас в студиото.

— Как да не разсъждаваме като тях! — възрази първият. — Обществото ни не е толкова моногамно, колкото дава вид, и никога не е било такова. Скорошно шведско проучване показа, че между петнайсет и двайсет процента от всички деца на планетата имат баща, различен от онзи, когото припознават като такъв и който на свой ред също се смята за техен създател. Двайсет процента! Значи всяко пето дете живее в лъжа! И способства за биологичното разнообразие.

Хари завъртя копчето за честотата в търсене на поносима музика. Спря се на ретро версията на Джони Кеш на парчето „Десперадо“.

На вратата се почука силно.

Хари влезе в спалнята, обу си дънките, върна се в коридора и отвори.

— Хари Хуле? — попита мъж в син защитен гащеризон и погледна Хари иззад дебелите стъкла на очилата си. Очите му бяха кристално бистри като на дете.

Хари кимна.

— Имате ли гъби?

Мъжът зададе въпроса си с каменно изражение. Дълъг кичур висеше върху челото му. Под мишница носеше пластмасова подложка за писане. Върху нея с щипка бе закрепен гъсто изписан лист.

Хари очакваше продължение на въпроса, което да го осветли какво точно иска да знае непознатият. Не последва обаче нищо. Мъжът продължаваше да го гледа с ясния си, открит поглед.

— Това е твърде личен въпрос, не мислите ли?

Мъжът се поусмихна, сякаш бе чул досаден виц.

— Гъби в апартамента. Плесенни гъби.

— Нямам основания да подозирам подобно присъствие.

— Точно това е характерната особеност на плесенните гъби. Човек много рядко съзира признаци за присъствието им.

Мъжът всмукна въздуха между зъбите си и се олюля на пети.

— Но? — не се стърпя да наруши пръв мълчанието Хари.

— Но те се спотайват в жилището му.

— И кое ви кара да мислите, че в моя апартамент има гъби?

— У съседа ви има.

— Нима? И са се разпространили?

— Не плесенните гъби се разпространяват, а домашните.

— Значи…?

— Вентилационната система по стените не е конструирана правилно и грешката предоставя на плесенните гъби идеални условия за растеж. Може ли да хвърля един поглед в кухнята?

Хари отстъпи да му направи място. Мъжът се втурна право към кухнята, където веднага долепи оранжев апарат с формата на сешоар към стената. Устройството изписука два пъти.

— Измерва влажността — обясни мъжът и погледна онова, което явно беше индикаторът. — Както и предполагах. Наистина ли не сте забелязали или доловили нещо съмнително?

Хари нямаше ни най-малка представа какви са признаците за наличието на плесен.

— Прилича на зеленикав слой върху престоял хляб и мирише на гнило.

Хари поклати глава.

— Очите ви възпалени ли са? — продължи да го разпитва мъжът. — Да изпитвате постоянна умора? Да страдате от главоболие?

— Да, разбира се — сви рамене Хари. — Откакто се помня.

— Откакто живеете тук?

— Вероятно да. Вижте…

Мъжът изобщо не го слушаше. Извади нож от колана си. Хари млъкна и проследи с поглед как мъжът вдигна ръка и заби ножа с всичка сила. Острието проби гипсовата плоча под тапета. Мъжът издърпа обратно ножа, пак го заби в плочата и отчекна полустрито парче гипс, което остави черна дупка в стената. После извади малко фенерче и освети дупката. Между огромните стъкла на очилата му се вряза дълбока бръчка. Той пъхна носа си в дупката и подуши.

— Няма съмнение — заключи той. — Здравейте, приятелчета.

— Приятелчета? — недоразбра Хари и се приближи.

— Аспергилус — обясни мъжът. — Семейство плесенни гъби. Има между три и четири хиляди вида и е много трудно да се определи точно какви са тези, защото растат съвсем ниско по твърдите плочи и са почти невидими. Миризмата обаче ги издаде.

— И това предвещава проблеми? — попита Хари и се помъчи да си спомни какво бе останало в банковата му сметка, след като заедно с баща си плати екскурзията до Испания на Сьос — по-малката му сестра, която, по нейни думи, имаше „частичен синдром на Даун“.

— Не са като домашните гъби. Сградата няма да се срути заради нашествието им — продължи мъжът. — Не мога обаче да гарантирам за вас.

— В смисъл?

— Ако сте предразположен, може да се разболеете. Организмът на някои хора не понася дори въздуха, който дишат плесенните гъби, и те линеят години наред, а близките им ги обявяват за хипохондрици, защото медицинските изследвания не показват нищо тревожно, а останалите живущи в сградата са здрави. Освен това тези гадини прояждат тапетите и гипсовите плочи.