Ю Несбьо: Снежния човек

— Ще умрем.

Хари се сепна и отвори очи. В стаята цареше ужасен студ. От мрака долетя отново гласът, който го бе събудил. Той обяви, че през днешния ден американският народ решава дали президентът на страната ще се казва Джордж Уокър Буш и през следващите четири години. Ноември. „Дните се скъсяват все повече“, помисли си Хари. Отметна завивката и стъпи върху пода. Краката го заболяха от допира до студения линолеум. Хари остави радиото, комбинирано с будилник, да работи и отиде в банята. Огледа се в огледалото. Ноемврийската атмосфера се бе настанила и върху измъченото му, бледосиво и мрачно лице. Светлосините му, сякаш избелели очи бяха кървясали както обикновено, а порите по кожата на носа му зееха като големи черни кратери. Торбичките под очите му щяха да изчезнат, щом си измие лицето с топла вода, избърше го с чиста хавлия и хапне нещо за закуска. Или поне така се надяваше Хари. Не беше сигурен как ще се държи лицето му през деня след навършването на четирийсетата му година. Дали денем бръчките му пак ще се изглаждат, а над лицето му, изопнато заради кошмарите през нощта, ще се спуска спокойствие? Излезеше ли от малкото си, спартански обзаведено жилище на улица „Софие“, Хари избягваше да се оглежда в огледала и влизаше в ролята на старши инспектор Хуле от Отдела за борба с насилието в Главното полицейско управление в Осло. Вместо в огледала той се взираше в лицата на другите хора, за да открие какво ги мъчи, къде са слабите им места, какви кошмари сънуват, кое ги мотивира и защо се самозалъгват, докато слуша отегчителните им лъжи и се мъчи да открие смисъл в заниманието си: да отнема свободата на хора, отдавна затворили се зад решетките на собствената си килия от омраза и презрение към самите себе си, чиито признаци Хари познаваше добре. Прокара ръка по твърдата си като четка, късо подстригана, руса коса, която растеше на разстояние точно 193 сантиметра от вкочанените му стъпала. Ключиците му изпъкваха под кожата във формата на закачалка за дрехи. След приключването на последния случай Хари беше засилил тренировките. Според някои направо се бе вманиачил. Освен дето се потеше върху велотренажора, той беше започнал да вдига и тежести във фитнес залата в Главното управление. Наслаждаваше се на болката в горящите си мускули. Така се разсейваше. Обаче отслабваше прогресивно. Мазнините му се топяха светкавично и мускулите изпъкваха под кожата му като жилести ивици. Ако преди беше широкоплещест или „атлетичен по природа“, както се изразяваше Ракел, сега заприлича на одрана полярна мечка; мускулест, но шокиращо измършавял хищник. Хари сякаш беше на път да изчезне. Не че това беше нещо фатално. Той въздъхна. Ноември. Предстоеше още по-продължителен мрак.

Влезе в кухнята, изпи чаша вода, за да облекчи главоболието си, и изненадан присви очи към прозореца. Покривът на отсрещната жилищна сграда бе побелял и отразяващата се в него светлина го заслепи. През нощта бе паднал първият за годината сняг. Той се замисли за писмото. И преди се бе случвало да получава подобни послания, но това беше особено. Споменаваше се Тувумба.

По радиото започна научнопопулярна програма за природата и водещият заобяснява разпалено:

— Всяко лято в Беринговия пролив се събират тюлени, за да създадат потомство. Тъй като мъжките са повече, помежду им се разразява жестока конкуренция за женските и който се сдобие с партньорка, не се откъсва от нея по време на целия размножителен период. Мъжкият продължава да се навърта около женската, докато малкото се роди и започне да се справя само. Прави го не от любов към майката, а от загриженост успешно да предаде гените и родовите си белези. В духа на дарвинистката теория бихме обобщили, че не моралът, а естественият подбор и борбата за оцеляване подтикват тюлена към моногамия.

„Виж ти“, удиви се Хари.

Гласът на водещия премина във фалцет заради силното въодушевление:

— Но преди да се отправи към открито море в търсене на храна, мъжкият се опитва да убие партньорката си. Защо? Защото самката никога не се чифтосва два пъти с един и същи мъжки! Целта ѝ е да умножи шансовете за равномерно разпределение на наследствените си белези на различни места и да избегне риска от загуба, точно като на борсовия пазар. От биологична гледна точка за женската е рационално да има различни партньори и мъжкият го знае. Отнемайки ѝ живота, той иска да предотврати вероятността чуждо потомство да се конкурира с неговото за храна.