Ю Несбьо: Снежния човек

— Мм. И какво предлагате?

— Да видя сметката на тази гнилоч, какво друго.

— Съответно и на банковата ми сметка ли?

— Не, разходите се покриват от застраховката на сградата. На вас няма да ви струва нищо. Нужен ми е само достъп до апартамента ви през следващите няколко дни.

Хари намери резервния комплект ключове и го подаде на мъжа.

— Никой друг няма да влиза в жилището ви. Казвам го, защото навън скитат какви ли не откачалки.

— Ами? — Хари се усмихна тъжно и погледна през прозореца.

— А?

— Нищо, нищо. Тук няма какво да се открадне. Време е да тръгвам.

Ниското сутрешно слънце искреше в стъклената фасада на Главното управление, щабквартирата на полицейски окръг Осло. Сградата, построена преди трийсет години, се намираше на възвишение до улица „Грьонланслайре“. Разположението ѝ позволяваше служителите на реда да стигат бързо до източната част на центъра, където гъмжеше от престъпници, както и да държат под око намиращия се съвсем наблизо затвор „Байерн“ (това безспорно предимство на сградата представляваше обществена тайна, ала никой не я изричаше на глас). Поляна с покафеняла, повехнала трева обграждаше сградата на Полицейското управление. През изминалата нощ дебела пелена сиво-бял сняг бе обвила яворовите дървета и липите и придаваше на парка призрачен вид.

Хари пое по черната ивица асфалт към главния вход. Качи се по стълбите и влезе в централното фоайе, където стенната порцеланова декорация на Кари Кристенсен, включваща и течаща вода, нашепваше неизменните си тайни. Хари кимна за поздрав на охранителя на рецепцията и се качи с асансьора на шестия етаж. Въпреки че се бе преместил в нов кабинет преди цели шест месеца, за пореден път понечи да влезе в тясната стая без прозорци, която някога делеше с полицай Як Халвуршен. В момента мястото му заемаше Магнюс Скаре. А Як Халвуршен лежеше в гробището в Западен Акер. Първоначално родителите му пожелаха да го погребат в родния му Стайншер, защото синът им нито беше женен за Беате Льон, началник на Отдела по експертно-криминална дейност, нито делеше с нея едно жилище. Когато обаче разбраха, че Беате е бременна и очаква детето на Як през лятото, родителите му веднага се съгласиха последният дом на сина им да бъде в Осло.

Хари влезе в новия си кабинет. За него винаги щеше да си остане нов, независимо колко време бе изтекло. Както петдесетгодишният стадион на футболния клуб „Барселона“ все още пазеше каталунското си име „Ноу Камп“ — Новия стадион. Хари се отпусна тежко върху стола и пусна радиото. Кимна за добро утро на снимките върху лавицата, опрени о стената. Някой ден, кой знае кога, се канеше да купи кабарчета и да забоде снимките на стената. Елен Йелтен, Як Халвуршен, Бярне Мьолер. Наредени в хронологична последователност. Dead Policemen’s Society 1 1 Dead Policemen’s Society (англ.) — Обществото на мъртвите полицаи. — Б.пр. .

Норвежки политици и политолози обсъждаха по радиото резултата от изборите в САЩ. Хари разпозна гласа на Арве Стьоп, собственик на успешното списание „Либерал“ и известен като един от най-ерудираните, арогантни и забавни изразители на собствено мнение в страната. Усили звука и гласовете на хората в студиото отекнаха из стаята. Той посегна към белезниците, изработени от „Пирлес“. Реши да се упражни за пореден път как се закопчава арестант, като използва крака на бюрото, вече остърган от досадния навик, който бе усвоил по време на курса във ФБР в Чикаго. Тогава всяка вечер, докато слушаше крясъците от съседния апартамент в компанията на Джим Бийм, Хари се стараеше да усъвършенства уменията си с белезници. Целта беше да метнеш отворената халка върху китката на арестанта така, че по-тежката част да е отгоре и да съумееш веднага да я закопчаеш. Ако действаш прецизно и с точната сила, можеш да щракнеш белезниците около ръката на арестанта, преди да се е усетил. На Хари това не му се бе налагало в досегашната му работа. А останалото, което научи на курса във ФБР — как се залавя сериен убиец — му послужи само веднъж. Белезниците щракнаха около крака на бюрото, а гласовете от радиото продължаваха да жужат:

— Вие конкретно на какво отдавате норвежкия скептицизъм към личността на Джордж Буш, Арве Стьоп?

— На факта, че сме страна, обгрижвана непрекъснато от закрилници; никога не сме участвали във военни действия, а винаги сме разчитали да ни защитават други. Англия, Съветският съюз, САЩ — още от времето на Наполеон се крием зад гърба на по-големите ни братя, стане ли напечено. Впоследствие сме загубили способността си да се ориентираме в реалността и си въобразяваме, че Земята е населена с хора, които ни мислят само доброто, нали сме най-богатата страна на света. Норвегия е заприличала на празноглава, дрънкаща врели-некипели блондинка, изгубила се в някоя от забутаните улички на Бронкс. Тя дотолкова си е изгубила ума, че се възмущава, задето бодигардът ѝ се отнася жестоко към нападателите ѝ.