Луиз Пени: Убийството на художника

В този момент Клара получи прозрение. Само за миг - като нещо, проблеснало от дълбините на съзнанието й. За някакъв нищожно кратък отрязък от време „Един ден от събора“ оживя. Безразборните наглед късчета се сляха в едно и след това моментът отмина. Клара усети, че отново е затаила дъх, но в същото време проумя, че гледа шедьовър на изкуството. И тя като Питър не можеше да го обясни рационално, но го осъзна в момента, когато хаотичният свят от картината се подреди. Разбра, че „Един ден от събора“ е една изключителна творба.

- Мисля, че платното е повече от прекрасно, според мен е изумително дори - промълви.

- О, я стига. Не виждате ли, че го казва само за да подкрепи съпруга си?

- Ирене, вече чухме мнението ти. Продължавай, Клара - насърчи я Елис.

Анри се приведе напред и столът му изскърца.

Клара се изправи и бавно приближи картината на триножника. Докоснала бе такива дълбоки струни на мъка и загуба в душата й, че едва се сдържаше да не избухне в плач. „Как е възможно?“ - запита се. Образите бяха толкова детински, толкова прости. Почти глупави с танцуващите гъски и усмихнати хора. Но имаше още някакъв елемент, който не можеше да улови. Нещо, което й се изплъзваше.

- Толкова съжалявам. Знам, че ще ви прозвучи смущаващо, но наистина не мога да го обясня - усмихна се и усети как бузите й поруменяват.

- Защо просто не оставим „Един ден от събора“ настрани за момент и не продължим с о станалите картини? Накрая пак ще се върнем към нея.

Остатъкът от следобеда мина сравнително гладко. Слънцето клонеше към залез и докато се захванат отново с „Един ден от събора“, в залата бе застудяло още повече. Всички бяха емоционално опустошени и единственото им желание бе всичко това да приключи час по-скоро. Питър включи лампите над тях и вдигна картината на Джейн отново върху триножника.

- D’accord 4. Някой да е променил мнението си за „Един ден от събора“? - попита Елис.

Тишина.

- Доколкото разбирам, имаме два гласа „за“ и два „против“ приемането на картината. -Елис се взираше втренчено в „Един ден от събора“. Познаваше Джейн Нийл между другото и я харесваше. Винаги й бе изглеждала като разумна, добра и интелигентна жена. Човек, с когото би искал да прекарваш времето си. Как бе възможно някой като нея да създаде подобна детинска претупана картина? Но... Нова мисъл се стрелна в главата й. Всъщност не беше някаква оригинална или нова идея, но я споходи за първи път този ден. - Картината „Един ден от събора“ се приема. Ще бъде изложена заедно с другите творби.

Клара скочи от възторг и събори стола си.

- О, я стига! - възрази с отвращение Ирене.

- Точно! Браво! Вие доказахте мисълта ми - усмихна се Елис.

- Коя по-точно?

- Че по някаква неясна причина картината „Един ден от събора“ ни развълнува. Направо ни разтърси. Доведе ни до гняв - тук Елис визираше Ирене, - до объркване - кратък, но многозначителен поглед към Анри, който поклати леко разрошената си глава в съгласие, -до... - Поглед към семейство Мороу.

- Възторг - довърши вместо нея Питър в същото време, когато жена му изрече: „Мъка“. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях. - Сега, като я гледам, се чувствам просто объркан като Анри. Истината е, че не мога да преценя дали „Един ден от събора“ е брилянтен пример за наивистично изкуство, или е просто жалка драсканица на една изпаднала в заблуда възрастна женица, лишена от талант. В това се корени целият сблъсък помежду ни. То е и причината да смятам, че платното трябва да бъде част от изложбата. Гарантирам ви, че ще е единствената творба, обсъждана в кафенетата след откриването.

* * *

- Отвратителни момчета! - възкликна по-късно същата вечер Рут Зардо, облегна се на бастуна и отпи от чашата си със скоч.

Питър и Клара бяха поканили у дома приятели за вечеря и всички бяха насядали в полукръг край запалената камина във всекидневната им.

Момент на затишие пред буря. На следващия ден щяха да пристигнат семейства и приятели - със или без покана - и да останат за Деня на благодарността и почивните дни около празника. Горите щяха да се изпълнят с опасната комбинация от стопаджии и ловци. На селския площад в неделното утро щеше да се проведе ежегодният футболен мач, последван в следобедните часове от последен опит за разпродажба на останалите домати и тиквички от реколтата. Вечерта открити огнища щяха да изпълнят Трите бора с приятен аромат на горящи листа и съчки и подозрителен дъх на доматена супа.

Селото не бе отбелязано на нито една туристическа карта, тъй като се намираше твърде далеч от всички главни и дори второстепенни пътища. Хората се натъкваха на него съвсем неочаквано - досущ като Нарния 5- и с известно изумление, че такова древно селище се е укривало в долината толкова дълго. Късметлиите, които го откриеха, обикновено успяваха да се завърнат отново в Трите бора. А Денят на благодарността в началото на октомври 6бе най-подходящият момент. Времето обикновено бе ясно и студено, а летните аромати на стари градински рози и флокс бяха отстъпили място на типично есенни миризми: сухи листа с дъх на мускус, пушек от горяща дървесина и печена пуйка.