Луиз Пени: Убийството на художника

- А ти какво каза? - възкликна Мирна.

- „Докажи го“ - изпревари го с отговора Оливие.

- Няма начин! - извика Клара, едновременно развеселена и впечатлена.

- О, казах го, разбира се. Никаква искреност нямаше в извинението му. Той съжалява, че са го заловили на местопрестъплението и че му се налага да носи последствията. Но не вярвам да съжалява за стореното.

- Съвест и страхливост - заяви Клара.

- Какво искаш да кажеш? - попита Бен.

- Оскар Уайлд твърди, че съвестта и страхливостта са едно и също нещо. Според него не

съвестта ни спира да вършим ужасни неща, а страхът, че ще бъдем заловени.

- Чудя се дали е вярно - обади се Джейн.

- За теб важи ли? - обърна се Мирна към Клара.

- Дали бих направила ужасни неща, ако съм сигурна, че няма да ме хванат?

- Би ли сложила рога на Питър? - подхвърли за пример Оливие. - Би ли ограбила банка? Или нещо по-ужасно: би ли откраднала творбата на друг художник?

- А, детински работи - изсумтя Рут. - Хайде да разгледаме възможността за убийство, например. Бихме ли прегазили някого с кола? Бихме ли го отровили или блъснали в Бела Бела по време на пролетното пълноводие? - Тя се огледа, топлите пламъци на камината се отразяваха в леко смутените лица на присъстващите. - А дали пък не бихме могли да запалим пожар, от който да не го спасим?

- Какво искаш да кажеш с това множествено число, бяла жено? - обади се Мирна.

- Истината ли искате? Разбира се. Без убийството. - Клара се обърна към Рут, която й намигна заговорнически.

- Да си представим свят, в който човек може да прави каквото си поиска. Абсолютно всичко. И никой не може да го залови - продължи темата Мирна. - Представете си само каква власт е това. Кой не би се поддал на изкушението?

- Джейн не би се поддала - заяви убедено Рут. - Колкото до останалите... - Тя сви рамене.

- А ти? - обърна се Оливие към нея, видимо подразнен, че са го причислили към множеството, макар тайно да осъзнаваше, че мястото му е тъкмо там.

- Аз ли? Ти вече ме познаваш достатъчно добре. Ще бъда най-лошата. Ще мамя, ще крада и ще превърна живота ви в ад.

- По-лош, отколкото е сега? - попита кисело Оливие.

- Сега вече и ти си в списъка - вметна Рут.

Оливие се сети, че най-близкото нещо до полиция, което имаха в селото, беше Доброволната противопожарна команда; той бе неин член, а Рут - командир. Когато Рут Зардо заповядаше на някого да влезе в голям пожар, той изпълняваше заповедта безропотно. Жената беше по-страшна и от горяща сграда.

- Габри, ами ти? - обади се Клара.

- Имало е моменти, в които съм изпитвал такъв гняв, че съм бил готов дори на убийство. Може би щях да го извърша, ако бях сигурен, че няма да ме заловят.

Клара не успя да скрие удивлението си.

- И какво те доведе до този гняв?

- Предателството, винаги и само предателството.

- А какво направи, за да се справиш с него? - попита Мирна.

- Терапия. Там се запознах и с този симпатяга. - Габри се пресегна и потупа Оливие по ръката. - Мисля, че и двамата посещавахме онзи терапевт повече от година, отколкото беше нужно, само и само да се виждаме в приемната му.

- Това ненормално ли е? - подхвърли шеговито Оливие и отметна кичур от безупречната си, макар и пооредяла руса коса от челото. Беше като коприна и непрекъснато се навираше в очите му, без значение какви шампоани използваше.

- Подигравайте ми се колкото щете, но аз считам, че нищо не се случва без причина - заяви Габри. - Ако не беше онова предателство, нямаше да го има гневът. Ако не беше гневът, нямаше да имам нужда от терапия. Ако не беше терапията, нямаше да срещна Оливие. А ако не го бях срещнал, нямаше да...

- Достатъчно. - Оливие вдигна ръце в знак, че се предава.

- Винаги съм харесвала Матю Крофт - обади се в този момент Джейн.

- Ти ли му беше учителка? - попита Клара.

- Много отдавна. Той беше в предпоследния клас на старото училище в селото, преди да го затворят.

- Все си мисля, че е голям срам, че затвориха училището - вметна Бен.

- За бога, Бен, това беше преди двайсет години. Просто го забрави и продължавай да си живееш живота. - Само Рут беше способна на такива думи.

Отначало, когато се премести в Трите бора, Мирна се чудеше дали Рут не е получавала удар. Знаеше добре от практиката си, че такива хора много трудно се владеят. Когато попита Клара обаче, тя й каза, че ако някога Рут е получавала удар, трябва да е било, докато се е намирала в утробата на майка си. Рут си беше тросната и груба от край време.

- Но в такъв случай защо всеки я харесва?! - възкликна тогава Мирна.