Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Жената протегна кокалести пръсти и Мей ги улови между топлите си, ухаещи на ароматни масла длани. Доближи тънката ръка до устните си и я целуна, Фелисити почувства как по вените й потича топлина.

— Нали вече нямаш от онзи бял прах, който толкова цапа носа ти?

— Свърших го.

— Това е добре. Тялото, Фелисити, е храмът на безсмъртната ти душа. Не го забравяй. И не бива да го рушиш и нараняваш. Сега е време да вървя в кухнята, за да помогна на Джанет с обяда. Ще има чудесна супа и ти ще хапнеш от нея.

Мей не завари Джанет в кухнята въпреки обещанието, което момичето даде на закуска. Ето защо запретна ръкави и започна да реже зеленчуците. Замисли се какви подправки да сложи, за да изостри апетита на Фелисити. Спомни си за съветите на Брат Ателстан, според чиито твърдения шафранът „прави хората весели“. В книгата на уважавания мъдрец пишеше също, че дозата трябва да е подходяща. Даваше пример и с един норвежки мистик, който прекалил с количеството и умрял, смеейки се. Мей се отказа и посегна към кутийката с дафинов лист.

Щом супата завря, тя я остави да къкри на тих огън и отиде да търси Джанет. Стаята й беше празна. Видя бележка, подпряна на един том с произведенията на Паскал, прочете я и тръгна към телефона. След изчезването на Трикси изрично ги бяха предупредили да съобщават за всичко необичайно.

— В бележката й, инспекторе, пише, че е почти сигурна къде ще открие Трикси; отива да я търси и ако не се върне до довечера… искам да кажа, Джанет ще се обади, за да ни съобщи какво става… Няма защо. А вие как се чувствате? Как е момчето, с което дойдохте…

Връзката прекъсна и тя се запъти да съобщи на останалите от комуната за новото развитие.

Джанет седеше до напечения от слънцето прозорец на автобуса. Беше сменила неизменните панталони с лятна рокля до глезените, в джоба, на която пъхна подробните инструкции как да стигне до „Севентъйн Уотърхаус“ — оказа се истинският и пълен адрес на жилищен блок. Нищо допълнително. От пощата й го бяха казали. В джоба й имаше малка торбичка със сушена лавандула — Хедър я пъхна в ръката й при срещата им в преддверието.

— Нещо съвсем мъничко, Джан — бе казала доверително Хедър, — но ти го давам с цялата си любов.

Джанет слезе от задушния автобус на посочената в инструкциите спирка. И пое в указаната посока. Докато вървеше по тротоара, погледът й попадна на витрината на магазин с красиви аксесоари. Особено й хареса зелен шал, чийто етикет обаче беше обърнат и тя не можеше да види цената. Джанет си го представи върху русите къдрици на Трикси и й се стори много подходящ и за млечния тен на лицето й.

Влезе и попита колко струва — казаха й космическата сума от сто и двайсет лири. Джанет написа чек, без да е много сигурна какви са крайните две цифри в последното сведение от банката. Опаковаха й го в красива кутия с емблема на магазина.

Вече навън, тя си представи как Трикси отваря подаръка и по красивото й лице се изписва задоволство. Заля я вълна на искрено щастие. Съмненията започнаха по-късно.

Всъщност Трикси винаги имаше нужда главно от пари. Какво ли ще си помисли, като разбере цената на скъпата вещ? Незнайно как, винаги уцелваше цената на стоката — плюс-минус пет лири. Дали пък да не върне шала? Щяха ли да го приемат в магазина? Тогава щеше да отиде с празни ръце в „Севънтийн Уотърхаус“. Не е ли по-добре да купи нещо, което наистина ще влезе в работа? Нещо за ядене или за пиене например?

Огледа се на отсрещния тротоар и видя магазин за хранителни стоки. Оттам излезе натоварена с торби, претъпкани с вкусни, отдавна забравени деликатеси и с олекнала с още петдесетина лири банкова сметка. Пак извади инструкциите.

Тръгна в указаната посока и с всяка измината пресечка навлизаше във все по-запуснат и мръсен квартал. Сградите, край които минаваше, й се виждаха все по-празни и необитаеми. Никой не се показваше по прозорците, в дворовете нямаше никакво пране. Вярно, кофите за боклук бяха препълнени и от тях се носеше забележителна воня. Очевидно отдавна никой не ги беше изпразвал.

В една от пресечките забеляза изненадващо оживление. В дъното на улицата стояха група младежи на мотоциклети. При появяването й те засвиркаха и задюдюкаха. Мина й през ум да ги попита как да стигне до „Севънтийп Уотърхаус“, но бързо се отказа. Само след минута мотоциклетите вдигнаха пушилка около нея и профучаха толкова близо до ръката й, че тя неволно изпусна някои от торбите. Това предизвика огромно веселие в групата, която бързо изчезна от погледа й. Отново настъпи изнервяща тишина.