Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Миг-два Трикси поседя с поглед, впит в бялата врата. Всеки момент той щеше да излезе и да я завари как стиска вече изпотените малки бели хапчета. Откъм затворената врата се чу силно жужене. Очевидно бе започнал да се бръсне. Тя си отдъхна, усетила внезапен прилив на сили, примесен със страх, защото започна да осъзнава колко сериозно е онова, което направи. Някои биха го нарекли престъпление. Трябва да си е загубила напълно ума. Ще ги върне обратно.

Ала едва направила крачка към стола и стаята се изпълни с оглушителния звън на телефона. Гай изключи самобръсначката. В този миг Трикси побягна навън.

Джанет крачеше нервно напред-назад из буковата гора до нивите в задната част на къщата. От време на време изритваше купчина изгнили листа, нарочно счупваше изсъхнала клонка с крак. Приглушената светлина под високите дървета напълно хармонираше с настроението й. Върху обувките й капеха сълзи и на моменти тя прохълцваше. Спомни си забързаната Трикси: наплеска надве-натри червилото, обилно се напръска с дезодорант, дори не пропусна да пръсне в бикините си. Докато се приготвяше, си пееше и намигваше на Джанет.

Според Джанет всичко това беше унизително.

А онзи е такъв грубиян. Създаден да причинява зло, каза Трикси. А тя е толкова уязвима. Все се опитва да изглежда… Наперена като момичетата от улицата. Но всъщност е наивна като малко дете. Точно затова и Джанет се опитваше да я брани.

Нищо повече. Не си и помисляше дори, че чувствата й към момичето може да се нарекат любов. Иначе какво? Излиза, че самата тя е нещо като лесбийка. Джанет се ужасяваше от подобна квалификация. Нещо повече — повдигаше й се при тази мисъл.

Онези двамата сигурно са отишли някъде за по едно питие. Когато вечерята свърши, той ще си отиде и толкоз. Няма ги вече повече от час. Значи всеки миг Трикси ще се върне. Дали пък вече не си е у дома?

Скочи и с бързи крачки пое към края на гората. Влезе в територията на имението през старата врата към овощната градина. Неочаквано я връхлетя предчувствие за нещо лошо. Трикси има нужда от нея. Вика я да й помогне. Джанет се спусна напред, препъваше се в туфи трева, залиташе, падаше и пак се изправяше. Тичаше с лакти, долепени до тялото, все едно е на състезание.

Тъкмо стигна до отвора, изсечен в храстите от тисово дърво, и някакво такси приближи главния вход. От него слезе Трикси. Викайки името й, Джанет прекоси тичешком чакълената пътека и спря пред колата. Доста бледа, Трикси бе съвършено спокойна и стискаше някак особено блузата си.

— Ще уредиш ли таксито вместо мен, Джан? — попита тя и забърза към къщата. — Ще се разплатим по-късно — извика тя през рамо.

Джанет помоли човека да изчака, докато намери пари, след което той си отиде. Тя се качи и неколкократно почука на вратата на Трикси. Не получи никакъв отговор. Накрая се отказа и слезе в кухнята, за да помогне в приготовленията за вечерята.

Напълно преобразена, Фелисити седеше неподвижно в будоара си и се гледаше в огледалото. Двамата с Дантон се намираха във вътрешната извивка на тоалетна маса във формата на подкова, чиито крака представляваха кариатиди със строги физиономии. Масата беше отрупана с всевъзможна стъклария — буркани, шишета, флакони и метал: гилзи за червило, аерозоли, кутии. Специално подредени огледала по стената умножаваха отражението им стократно.

Клиентката му се изправи и Дантон вдигна ръце възхитен. Дори той не повярва на съвършеното си постижение. Кожата на жената излъчваше мек розов цвят; виолетови и сребристи сенки обграждаха огромните очи, а раменете й проблясваха изпод седефена на цвят коприна. Устните с цвят на тежко вино бяха леко отворени от изненада.

— Приличам на ангела на смъртта.

— Госпожо Джи, госпожо Джи…

„Няма представа какъв комплимент е това за мен“, помисли си прочутият коафьор.

Фелисити вече изпитваше колебание дали наистина е необходимо да отиде на тази вечеря. И защо са всички тези приготовления? Защо поне веднъж не възрази на Дантон? Очевидно вече напълно е загубила способността да взима решения. Например, да беше се противопоставила на избора му на рокля. Представи си как изглежда на масата — истинско привидение. Гай сигурно ще й се изсмее. Както често го правеше насън. Силви ще се разстрои и засрами заради майка си. А когато всичко свърши, те двамата ще побързат да я скрият и да я отпратят да си върви.

Първоначално мислеше да си вземе малко дрехи и тоалетни принадлежности, за да прекара нощта там, но после реши да задържи наетата кола и да се върне. За всеки случай приготви най-необходимото.