Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Ръката на Гай се движеше неотстъпно нагоре по крака й — опипваше и проучваше без никакво колебание. Сексът прочистваше съзнанието му, освобождаваше го от тревожни мисли, освежаваше го и го ободряваше, а всичко това му бе необходимо за предстоящата вечер, ето защо прие появата на Трикси като знак на съдбата. Взе ръката й и прокара нокът по нежната кожа.

С известно усилие момичето откъсна очи от лицето на едрия си спътник, очевидно жаден за секс, и погледна изправения гръб на Фурно. Мъжът следеше внимателно пътя, но тя бе убедена, че се подсмихва.

Колата пое по отклонението за Чартуел Грейндж и Трикси се изправи, за да поприглади косите си. Шофьорът паркира колата и свали багажа. Просторното фоайе на хотела бе малко попретрупано с мебели: дивани и кресла, покрити с цветна басма, ниски масички със списания по тях.

Ако Гай бе от хората, които се интересуват от реакцията на околните, щеше да забележи доста хладния прием на хотелските служители. Джил Мередит остана потресена от държанието на секретарката на бизнесмена, която направи резервацията. Джил я попита дали да настани гостите в апартамент за двама, а секретарката изсъска:

— Не бъдете толкова глупава! Настанете шофьора в някаква пристройка или там, с каквото разполагате.

Шефът на Джил, успокоявайки своята служителка с изстуден коктейл, я бе посъветвал да се държи любезно, но хладно с посетителите. Любезността не струваше нищо. Ето защо сега тя подаде ключовете, без да се усмихва. В този момент се появи и пиколото, втъкнал белите си ръкавици под еполетите на униформата.

— Нещо за пиене? — попита Гай своята спътничка. Ръката му не слизаше от кръста й.

Трикси само кимна. Следеше движенията му, изпълнена със страхопочитание. Беше сигурна, че тук всички съзнават колко изтъкнат е мъжът до нея, и се надяваше нейният статус да се повдигне съответно. Само че за Грейтдж бизнесмени на средна възраст в компанията на секретарки, лични асистентки, момичета за петък вечер или просто придружителки бяха нещо обичайно. Персоналът на хотела обичаше да нарича тези млади „приложения“ към гостите „допълнителен багаж“ и обикновено се отнасяше с презрение към тях. Не само от морални съображения, но и защото те никога не даваха бакшиш.

— Искам скоч… джин. Лед. Газирана вода.

— Кога ще искате да сервираме?

— Сега.

— Мога да ви предложа салона „Толи Хо“, сър — обади се жената на рецепцията.

— Само ако го изпиете на крак — вметна Джил Мередит и пламна.

Вратата на асансьора още не се беше затворила и ръцете на Гай шареха под полата на Трикси. Едва влезли в стаята, той се нахвърли върху нея. Дърпаше, късаше, хапеше. От устата му неспирно се сипеха неприлични думи. Напълно облечен, но със свален цип той проникна грубо в нея. След това натисна главата й към члена си.

— Не — изскимтя Трикси. — Няма да направя…

— Хайде… — Гай сграбчи косата й и тя изпищя от болка. — Започвай, упорита кучко!

Когато той свърши, момичето изтича в банята, с разтреперани ръце разкъса опаковката на оставената от хотела четка за зъби и започна да търка зъбите, венците, езика и дори устните си.

Направи си гаргара, няколко пъти изплакна устата си и изпи цяла чаша вода. Въпреки всичко неговият вкус остана.

Погледна се в огледалото. Видя насинените си и нахапани гърди, червените следи по ръцете си. Сковано се върна в стаята, вдигна разкъсаното си бельо и остатъците от блузата. Огледа се да намери полата.

Накрая приседна на ръба на леглото. Един по един мускулите по гърба й започваха да се втвърдяват. За да не гледа Гай, спря поглед върху купата с плодове. На картичка пред нея пишеше:

Приятно ли прекарахте? Чудесно. Ако не кажете на нас, споделете го с приятели. С най-добри пожелания, Фиона и Ян.

Гай бе внесъл вече напитките и си приготвяше голяма чаша скоч. Отпи няколко глътки, измъкна портфейла от джоба на сакото си и пусна една банкнота на леглото до нея.

— Вземи.

Винаги си плащаше за случаен секс. Само тогава нямаше усложнения. Никой на никого нищо не дължи. Отпадат глупости като: да се срещнем отново, да се чуем и т.н. Спестяваш си и сълзливите тиради за нещастно детство. Влизаш, излизаш. Нищо повече.

Трикси гледаше парите с широко отворени очи. Едва сега Гай си съблече сакото и го преметна на гърба на най-близкия стол. Отпи нова глътка и посочи с палец подноса.

— Налей си едно. — Не получи отговор и попита: — Какво има?

— Какво ли ?

— Да не би петдесет да са ти малко?