Патриция Корнуэлл - Южен кръст

— Попай, ела тук! — извика Хамър.

Попай се излежаваше мързеливо върху едно слънчево петно на пода в кухнята. Нямаше никакво намерение да става.

— Хайде да си отиваме на мястото, Попай.

Попай погледна собственичката си с присвити очи. Прозя се и си помисли колко е глупаво, че стопанката й винаги говори в множествено число, сякаш Попай не бе достатъчно умна да разбере хитрината. Попай знаеше много добре, че господарката й няма никакво намерение да се пъха в пластмасовата касетка заедно с нея, нита да лапне хапчето против стомашни паразити или да даде ветеринарят да й бие инжекция, въпреки че и тогава тя говореше в множествено число.

— Попай! — Тонът на стопанката й стана по-строг. — Бързам. Хайде. В касетката! Ето катеричката ти.

Тя подхвърли любимата плюшена катеричка на Попай в касетката. Кучето изобщо не я погледна.

— Добре, ето ти занимавката.

Тя подхвърли мръсното пиле от агнешка вълна, чиито очи Попай бе изгризала и което редовно потапяше в тоалетната. Попай остана невъзмутима. Стопанката й тръгна решително през кухнята и взе на ръце Попай. Кучето направи своята демонстрация в стил Салвадор Дали — „виси безжизнено и се дръж като опосум“. Хамър сложи Попай в касетката и затвори дупчестата врата.

— Трябва да се държим по-добре — каза собственичката й и подаде на Попай няколко парченца вкусен дроб. — Съвсем скоро ще се върна.

Хамър включи алармената инсталация и тръгна към необозначената си тъмносиня „Краун Виктория“. Потегли надолу по „Ийст Грейс“, отмина църквата „Сейнт Джон“, зави по 25-а улица, където на мястото на тютюневите фабрики имаше луксозни апартаменти и студиа. Мина край „Полиг брос“, където все още произвеждаха картонени кутии с форма по желание. Някой художник на графити бе напръскал със спрей: „Месото е убийство“, „Яжте царевица“ и „Анита Хил го започна“ на стената на един изоставен тютюнев склад. Ръждясали пожарни стълби и изсъхнали лози бяха единствената украса на тухлените стени. Движейки се в този район, човек научава, че може да си купи на сметка употребявани гуми в „Каубой Тайър“ и че фирмите „Стрекланд Фаундри“ и „Машийн Кампъни“ са на старото си място.

От другата страна на улица „Броуд“, след Колизеума, бе полицейското управление, където Хамър сега прекарваше дните си в грозна мрачна сграда с фриз от синя мозайка, много от плочките, на която отдавна липсваха. Сградата на полицейското управление на Ричмънд бе прекалено тъмна и малка, с коридори без прозорци, с облицовани с азбест стени и подове и застоял мирис на некъпани хора и мръсни престъпления.

Хамър поздрави с „добро утро“ полицаите, които срещна, и получи изпълнени с хладина отговори. Тя разбираше нежеланието за промени. Приемаше като нормално недоверието към авторитет, наложен отвън — при това по федерален път. Враждебността и хладината не бяха нещо ново, но все пак никога преди не се бе сблъсквала с подобно посрещане.

Точно в седем часа тя влезе в заседателната зала. Вътре се бяха събрали около трийсетина шефове на участъци, капитани, детективи и полицаи, които очевидно не преливаха от ентусиазъм и които сега я проследиха с поглед. Компютърната карта на града, прожектирана на голям екран, показваше статистиката на извършените през последния двайсет и осем дневен КОМСТАТ период, както и през последната една година убийства, изнасилвания, кражби с нападения, нанесени тежки телесни повреди, обири с взлом, кражби на имущество и на коли, т.е. сведенията за седмицата, както наричаха седемте основни категории престъпления в полицията. Графиките представяха и модели на повторяемост и вероятност, дните от седмицата с повишен брой престъпления, както и разбивка по участъци и смени.

Хамър седна начело на масата, между Уест и Бразил.

— Ново нападение с кражба при банкомат — прошепна Уест в ухото на Хамър.

Хамър я погледна рязко.

— Току-що получихме обаждането, екипът е още на местопрестъплението.

— По дяволите! — разгневи се Хамър. — Искам всички подробности възможно най-скоро.

Уест стана и излезе от залата. Хамър огледа седящите около масата.

— Радвам се да ви видя всички — започна тя. — Тази сутрин имаме много неща за обсъждане. — Съвсем не си губеше времето, докато, усмихната, оглеждаше всички лица. — Ще започнем с първи район. Майор Хангър? Знам, че е рано.

— Както винаги — измърмори Хангър. — Но знам, че така се прави в Ню Йорк.

Той кимна към полицай Уоли Флинг, административния секретар на Хамър, който още не се бе усъвършенствал в боравенето с програмата за компютърна статистика, която всички мразеха. Флинг натисна няколко клавиша и на екрана се появи голяма кръгла схема.