Фридрих Незнански - Черните банкери

— Къде отведе Тамара? — попита злобно Грязнов, без да се обръща.

— Спасих я от теб! — заяви високопарно Такоев. — Тя ми принадлежи по право. Ще бъде щастлива с мен и очаква дете!

— Дете ли? А ти сигурен ли си, че е твое?

— Чие ще е, ако не мое!

— Защо я отвлече? — попита Грязнов презрително.

— Предложих й да тръгне с мен, като я предупредих, че ще те убия, ако ми откаже. Тя се съгласи.

— А защо ме нападна с нож? Там, във входа на блока?

— Какво толкова? Там не се получи! Но ако Тамара не беше се съгласила да замине с мен, все едно, щях да те убия. Съгласи се, когато разбра какво ще направя с теб.

— Отвратително животно! Нищожество!

— Грязнов, много си беден. Нищо не можа да й дадеш! При мен тя се къпе в разкош! Ако сега се случи нещо с мен, няма да се нуждае от нищо!

— Ще се случи, можеш да бъдеш сигурен! — каза сурово Грязнов.

Такоев погледна автомобилния часовник и каза спокойно:

— Все едно, не можеш си я върна. Ръцете ти са къси. Преди половин час е отлетяла за Америка с моя братовчед. Жалко, аз не успях. Тук умният човек няма какво да прави с парите си.

— Мълчи, нищожество! Каква жена, какво дете можеш да имаш ти, който ненавиждаш целия свят? Ти си мерзавец, труп! Отдавна е умряла душата ти! И животът няма смисъл за теб!

Рустам сведе глава, заскърца със зъби, от очите му рукнаха сълзи, но веднага се смениха от злоба и див гняв:

— Мразя те от първата ни среща! Твоята рижа коса винаги е предизвиквала у мен отвращение! — започна той с дрезгав глас. — Аз се влюбих в Тамара и не смятах да ти я отстъпвам! Как може такъв рижав руснак да отнеме любимата жена на гордия чеченец? Немислимо!

— Млъкни, или ще изпразня пълнителя в тебе! — изрева Грязнов.

— Не, изслушай ме докрай! Каквото и да стане, жив или мъртъв, тя, все едно, е с мен. Ти никога няма да можеш да научиш къде се намира. Ще умра, но няма да ти кажа. — Рустам замълча, наведе глава и сякаш заспа, но устните му още мърдаха: чеченецът се молеше за спасението на душата си.

Когато стигнаха до генералската вила, вече беше съвсем тъмно, светеха три прозореца на втория етаж и два кухненски на първия.

— Кой е в къщата? — попита Турецки.

— Кацпаров и четирима телохранители — отговори Рустам.

— Добре, ще ги хванем — каза Грязнов.

— Не бързай, остави хората да вечерят — отговори спокойно Турецки. — Сега ще дойде спецназ. Нямаме нужда от самодейност.

— И ти ги наричаш хора? — изуми се Слава.

— Не е важно колко са. Нека по-добре да наблюдаваме малко къщата, а ако започне движение — ще вземем мерки.

— Турецки, не мога да те позная!

— Успокой се. Запали една цигара.

Заточиха се минути на очакване. Грязнов нервничеше, гледаше навъсено къщата. Изведнъж входната врата се отвори, отпред застана човек, постоя взрян в тъмнината, отиде до гаража, изкара колата.

— Мисля, че се канят да излизат. Да вървим! — каза Турецки и тръгна към отворената врата.

— Кой е? — попита човекът от колата.

— Свои — измърмори Грязнов.

Седналият на кормилото изскочи срещу тях, дойде по-наблизо, но преди да успее да си отвори устата, Грязнов го удари с юмрук по главата и го събори на земята. От къщата изскочиха още четирима мъже. Турецки стреля във въздуха, но веднага прогърмя ответен изстрел.

Прикривайки Турецки, Грязнов започна да стреля по бандитите, които отстъпваха към градината. И тогава най-накрая се чу рев на коли, идваше подкреплението.

— А сега ще направим път на спецназовците!

Момчетата с маскировъчните униформи наскачаха от колите и хукнаха да догонват бандитите.

След двайсетина минути всичко беше свършено. Загина един от бандитите, довлякоха го в снега, след него оставаше кървава диря. Доведоха четирима под конвой, двама от тях бяха ранени.

— Как се казва убитият? — попита Турецки и погледна Рустам.

— Марат Кацпаров — отвърна злорадо Такоев.

— Жалко. Трябваше да си поговорим с него. Но той ще отговаря и на онзи свят! — каза Турецки. — А къде държите главния счетоводител на Северна банка?

— В мазето — каза глухо един от чеченците.

— Момчета, проверете! — нареди Турецки на спецназовците.

Бойците влязоха в къщата и след малко изведоха изнурен и небръснат човек, който едва се държеше на краката си. Цялото му лице беше в жълто-сини подутини. Той се оглеждаше предпазливо наоколо, но най-накрая до съзнанието му достигна, че е спасен. От очите му рукнаха сълзи, силите го напуснаха. Спецназовците го отнесоха на ръце в колата.