Фридрих Незнански - Черните банкери

Севрюгин се укроти и започна да гледа внимателно следователя. В погледа му имаше нещо кучешко.

— Кой конкретно участва в убийството на следователя Арбузов?

— Попитайте Воронин за това.

— А той ме посъветва да се обърна към вас, тъй като вие сте пратили екипа — каза Турецки.

— Не съм виновен за това убийство. Идеята беше на Воронин, той разработваше операцията, аз само бях изпълнител.

— Непосредствен изпълнител?

— Не, разбира се! Операцията беше осъществена от трима сътрудници, аз само проведох външното наблюдение и инструктирах момчетата.

— Как стана това?

— Една седмица наблюдавахме Арбузов, знаехме за него всичко, до най-дребните подробности. Къде и кога отива. Затова го хванахме лесно, когато се върна от магазина и беше сам вкъщи. Той държеше пистолета си в едно чекмедже, в шкафа с бельото. По-нататък — техника, изстрел в слепоочието, пистолетът в ръката му. Беше чиста работа, не мислех, че някой ще може да изрови нещо.

— Назовете участниците. Кой водеше наблюдението? — настоя Турецки.

— Аз и Смоковников.

— Кой го уби?

— Артьомов и Жилин.

— Къде са сега тези хора?

— Не знам. Жилин замина в Украйна. Артьомов просто изчезна.

— Може би сте ги премахнали лично вие?

— Е, аз не съм вземал участие в това.

— Но нали заявихте, че от вас никой не си тръгва!

— Това беше изключение от правилата.

— Следващ въпрос. Козлов, приятелят на Воронин, има вила извън града. Ходили ли сте някога там?

Севрюгин се замисли, сякаш си припомняше, след това отговори:

— Мисля, че не.

— А Козлов познавате ли?

— Да. Познавам го.

— Известно ми е, че вашите хора са ограбили дома на Козлов, взели са скъпоценностите от сейфа му, а вместо това са заложили взрив.

— По този повод мога да кажа само, че операцията беше проведена от Воронин. Той знаеше, че Козлов е заминал за Англия и няма да се върне скоро.

— И последното, което виси като камък на вашата шия, Пьотър Николаевич — каза Турецки. Направи пауза, като наблюдаваше Севрюгин. — Това е вчерашното убийство на зетя на заместник-министъра Савелиев.

— Нищо не знам за това — категорично заяви разпитваният.

— Щях да ви повярвам, ако не беше една улика.

Турецки извади от джоба си пейджър с фамилията на Севрюгин — реквизиторите го направиха по образеца, намерен у бандита в дома на Пихтин. Шефът на охраната се опули, погледна надписа и изрече с ужас:

— Не може да бъде! Не е възможно! Никога не го нося с мен!

— Може да сте го пъхнали машинално в джоба си и да сте забравили? Фатална случайност! — каза Турецки.

— Проклятие! — простена Севрюгин и закри лицето си с ръце.

— Хайде, Пьотър Николаевич, давайте по същество. Разказвайте как стана всичко?

— Пак Воронин нареди да ликвидираме зетя. Уж имал информация, която нанася вреда на фирмата. Ние с Антон Прохоров две седмици следихме момчето, а вчера Антон го причака във входа. Нямаше свидетели. Пистолетът беше със заглушител. Това е всичко.

— Да, Севрюгин, зад гърба си имате дълга опашка от престъпления. А знаете ли от какво още се интересува следствието? От имуществото на банка „Ресурс“. Бихте ли ни помогнали да си изясним и този въпрос?

— Че кой съм аз? Вързано куче. Дават ми заплата и не се занимавам с никакви финансови работи.

— Добре, запознайте се с показанията си и подпишете протокола.

Следващият беше Воронин. Господин директорът беше вече успял да усети затворническия уют. И това трябваше да подейства на човек, който по-рано не е имал нищо общо със затворите. Сметката на следователя излезе вярна. Доведоха Воронин на разпит в неугледен вид, небръснат, а от това изглеждаше недоспал и мръсен. Цялата му фигура изразяваше неувереност и едновременно с това напрегнатост.

След необходимите формалности Турецки го попита за това, за което вероятно Воронин беше мислил цялата нощ.

— Николай Фомич, разкажете, ако обичате, как ограбихте вилата на Козлов?

— Много просто. Знаех, че е заминал за Англия. Къщата не се охранява.

— Защо трябваше да поставяте взрив в сейфа? Заради това загина оперативен работник от МУР.

— А как можех да прикрия следите?

— Потвърждавате ли, че фактически сте посегнали на живота на Козлов?

— На никого не съм посягал — отвърна раздразнено Воронин. — Няма защо да ми приписвате разни работи. Загинал оперативник? Ами да не си е пъхал носа там, където не е трябвало. Сега щеше да е жив!

— Назовете хората, участвали в акцията.