Фридрих Незнански - Черните банкери

— Гласът беше плътен и гърлен. Но говореше чисто на руски.

— Това вече е интересно. Наталия Максимовна, ще възразите ли, ако малко по-късно се отбия при вас?

— Щом трябва, елате.

Турецки веднага звънна на Грязнов:

— Кавказците пак се появиха. Заплашвали са Наталия Геранина. Да наминем у тях?

— Ами счетоводителя от Северна банка?

— Не знам. Хайде ела ме вземи, по път ще прескочим и до банката.

Секретарката на председателя на Северна банка Татяна посрещна без никакъв интерес вече познатите й Турецки и Грязнов.

— Дойдохме да разберем какво става с вашия главен счетоводител — каза Турецки.

— Ами никой не знае.

— Никой ли не го е виждал, откакто замина с кавказците?

— Идва жена му и каза, че сама се заема с работата.

— С коя работа? С банковото счетоводство ли? — попита Грязнов.

— Не, със спасяването на мъжа си. На началството му е все тая.

— Някой от ръководството да е тук в момента?

— Заместникът на Геранин, Дмитрий Леонидович Спиридонов. Заповядайте, влезте, първата врата вляво по коридора.

Турецки и Грязнов влязоха в коридора, отвориха посочената врата и зад бюрото видяха млад човек, късо подстриган, с тъмен костюм и безупречно бяла риза. Когато видя непознатите посетители, той се намръщи недоволно, но щом разбра кой го посещава, се успокои.

— Какво се чува за вашия главен счетоводител? — попита Турецки.

— Търсим го — отговори Свиридов.

— Лошо го търсите. Дори не сте заявили в милицията за изчезването му!

— Вие потърсете по-добре. Може да имате повече късмет.

— Значи нямате нищо?

— Не. Аз мисля така: ако са го отвлекли, което е напълно възможно, щяха да ни поискат определена сума за откуп. Но понеже мълчат, значи главният счетоводител има съвместни работи с тези хора. Когато ги свърши, ще се върне.

— А не допускате ли, че може да са го убили?

— Не, не съм мислил за това.

— Помислете. Ето ви моя телефон. Щом се появят новини, веднага ми звъннете. Ще чакам — каза Турецки.

Те се качиха в колата и тръгнаха към Наталия Геранина, като пътьом обсъждаха оформилата се ситуация:

— Слава, как мислиш, какво се е случило с главния счетоводител? — попита Турецки.

— Трудно е да се каже. Може трупът му отдавна да почива под снега в някоя горичка край Москва. Зима е, братко, труповете изплуват през пролетта… А чеченците явно ровят около банката. Трябват им някакви пари. И забележи, премахват всички, които така или иначе са били свързани с федералните средства, отпуснати от правителството за възстановяването на Грозни — замислено констатира Грязнов.

— Грешката им е, че са привърженици на крайни мерки — каза Турецки. — Защо им беше да взривяват Геранин? Да разстрелват Долгальов? Защо ще отвличат главния счетоводител, ако това не решава проблема и не обещава никакви пари? Откачена работа, ти казвам!

— Нали знаеш, има хора, а има и не хора. Тяхната логика е странна: като не могат да постигнат своето с ум, значи премахват пречката физически. Не си струва да се опитваме да влизаме в тяхната кожа, все едно, няма да разберем.

— Но сега са заплашвали Наталия. Значи жената има нужда от охрана.

— Най-вероятно да — съгласи се Грязнов. — Ако не възразяваш, ще я организирам.

— Винаги си харесвал красивите жени — подсмихна се Турецки.

— Стига де! Та тя е омъжена!…

Наталия Геранина отвори вратата, усмихна се очарователно, пусна гостите в антрето. Турецки и Грязнов стояха на прага в очакване на повторна покана, а жената ги гледаше смутено. Изведнъж се сепна и каза:

— Какво стоим? Заповядайте, съблечете си палтата. Мъжете влязоха в стаята, седнаха в креслата. Наталия отиде в кухнята да прави кафе. Подреденият и уютен чужд дом не отблъскваше гостите, но ги караше да се чувстват малко сковано.

— Ето и кафето, заповядайте — каза Наталия, влизайки в стаята с поднос, върху него имаше три чашки с идилични рисунки на прекрасна пастирка сред ливада.

— Благодаря, Наталия Максимовна. Разкажете ни за телефонното обаждане — помоли я Турецки.

— Вече казах. Псуваше и искаше пари. Аз отговорих, че нищо не разбирам. Тогава той започна да заплашва, че ще убият мъжа ми. Изплаших се и затворих. Това е всичко.

— Не знаете ли за какви пари може да става дума?

— Сигурно са свързани по някакъв начин с работата на мъжа ми. Но аз не знам нищо.

— Нали няма да възразявате, ако поставим у вас охрана?

— Мисля, че засега няма нужда. Но щом усетя нещо нередно, непременно ще ви предупредя.