Фридрих Незнански: Черните банкери

— Свешников и Коломнин.

— Знам къде се намира Свешников — каза Турецки. — А къде е сега Коломнин?

— Мисля, че загина там, на вилата — замислено произнесе Воронин. — Как пък — цинично заяви той, — аз премахнах вашите, вие — моите. Значи сме квит.

— Вие премахвате и свидетелите, и участниците в престъпленията — парира Турецки.

— Животът е прекалено стремителен. Не можеш да проследиш всички.

— Тогава кажете, къде изчезнаха хората, които ликвидираха Арбузов?

— Хората идват, работят, а след това намират нещо ново, по-интересно, увличат ги нови перспективи. И се разделят с мен. Къде е моята вина?

— Защо трябваше да убивате Арбузов?

— Ами не е сложно да се разберат мотивите. Но защо решихте, че аз съм виновен за това? Имате ли доказателства?

Турецки изведнъж забеляза, че Воронин е прекалено спокоен, сякаш уверен в безнаказаността си. Това засегна следователя. Той извади от папката протокола с разпита на Севрюгин, отвори го пред Воронин и каза:

— Запознайте се с тези показания и помислете дали си струва да се инатите?

Воронин се зачете в протокола, веждите му се навъсиха, лицето се вкамени, създаваше се впечатление, че се страхува да вдигне очи. Четеше и препрочиташе текста, сякаш търсеше в него спасение и не го намираше.

— Какво ще кажете, Никита Фомич?

— Това е чудовищна клевета!

— Имате ли нужда от очна ставка със Севрюгин? Ще я уредим. Предчувствам, че ще разкрием поне десетина ваши престъпления. И тъй, следователят Арбузов е бил убит, защото Бережкова го е харесала и е започнала да дава показания относно имуществото на банка „Ресурс“?

— Да.

— Аз също се интересувам от това имущество.

— Не знам много по въпроса. Но това, което ми беше известно, вече сте го научили.

— Тогава какъв беше смисълът да убивате Арбузов?

— Първо, изпълнявах в известен смисъл поръчка на високопоставени хора, възползвали се от фалита на банката, и второ, моят клуб също възникна от развала на „Ресурс“.

— И само това? — Турецки присви очи. — Моля да си помислите по следния въпрос. Помагате на следствието и съдът ще го вземе под внимание. Измъквате се от отговора — ние намираме доказателствата. Тогава резултатът ще бъде плачевен за вас.

Воронин помълча, размишлявайки какво още може да разкрие. По всичко личеше, че мъчително се бори със себе си.

— Когато прочетем информацията от компютъра ви, мисля, че всичко ще стане ясно. Вие премълчавате за парите, вложени в чуждестранни банки. Иска ви се да ги оставите за черни дни. Но тези пари са крадени, трябва да се върнат на собствениците им. И ако помогнете да ги върнем, мисля, че съдът ще вземе под внимание вашата добра воля.

— Предлагате днес да ви дам всичко? Ще конфискувате имуществото ми, ще минете като валяк през живота ми и с какво ще остана аз тогава?

— Предлагате ми сделка, така ли?

— Добре, готов съм да ви обясня ситуацията с моето имущество и паричните влогове. Нищо не съм откраднал, клубът получаваше парите от банката за услуги. Работил съм честно — произнесе Воронин и се запъна.

— Честно сте убивали. Това е напълно достатъчно за най-тежката присъда. Още повече че имаме работа с организирана престъпност. Разбирате ли това?

— Да, да… — рече объркано Воронин. — Прав сте. Така се стекоха обстоятелствата. Имам пари в чужбина. Всичко ще напиша, ще посоча сметките и имената на банките. Уверен съм, че такива средства има у Козлов и Севрюгин.

— Отлично — одобри Турецки. — Искам да ви напомня, че на вашата съвест тежи и убийството на зетя на Савелиев. А за това трябва доста да се потрудите, за да може някак да отработите греховете си не с обикновено покаяние, а с напълно конкретни признания и предаване на имуществото, придобито по престъпен начин. Ето ви чиста хартия и писалка.

Арестуваният започна да пише, от време на време спираше, припомняше си нещо. Челото му се покри с пот, кожата на лицето му стана на червени петна.

Турецки пробяга с поглед текста и подсвирна учудено:

— Сингапурският филиал на американската Таунбанк? Бива си ги! Интересно как ще успеем да върнем тези пари?

Турецки позвъни на Наталия Геранина, за да научи как е съпругът й.

— Зле е, Александър Борисович. Андрей няма никакво подобрение, кризата продължава. Появи се нов проблем. Току-що ми позвъни някакъв мъж, крещеше, искаше някакви пари и ме заплашваше, че ще убие Андрей.

— Наталия Максимовна, не се вълнувайте, моля ви. Аз ще се консултирам с колегите и ще решим какво да правим. Кой може да е бил човекът?