Фридрих Незнански - Убийствена красота

От счупения прозорец на първия етаж някой отговори с неразбираемо мучене.

Милиционерите се спогледаха и се хвърлиха към прозореца. В ъгъла на стаята, с тук-таме останали тапети, върху купчина мазилка и тухлени парчетии седеше мъж, който държеше в ръцете си части от нещо — непонятно какво…

Всички инстинктивно се отдръпнаха.

— Н-н-н не се б-б-б-ойт-т-те! В-в-в-всичко с-свър-ши! — едва успя да каже мъжът.

Топлата августовска вечер навлизаше в правата си. Тихата московска уличка в центъра на града, почти безлюдна през деня, сега беше пълна с луксозни коли, които се движеха в една посока: към старинна сграда в прасковен цвят, разположена в дъното на добре поддържана градина. Мерцедеси, аудита, беемвета, ситроени и други вносни коли, меко шумолейки с гуми, заковаваха пред зелената морава. От колите излитаха като пеперуди към светлината на лампа дами в лъскави тоалети, с неописуеми шапки и невероятни прически. Придружаваха ги господа със и без смокинги. Изисканата цветова гама бе нарушавана тук-там от пъстри летни ризи, че дори и смачкани ленени панталони.

Това място, известно в кинаджийските среди като клуб „Шатийон“, всеки четвъртък събираше на парти своето паство, съставено от таланти и поклонници: високопоставени майстори на четката, перото и камерата, мастити режисьори и критици, техните гледани, скъпоплатени жени, млади таланти, но вече с късмет, банкери и всякакви други строители и рушители на човешките съдби. Те дефилираха с чаши в ръце по пътечките между ромолящите фонтанчета. Зад ъгъла на сградата в края на очарователна полянка се намираше сцената. На нея се изявяваха музиканти, джазмени. Под изискана тента пред къщата бе разположен грил с бавно въртящо се на него теленце и сервирани плетени маси и столове. Пак тук имаше и бар с различни студени и горещи мезета, а също и разхладителни и сгряващи питиета.

Публиката, която се чувстваше като в декора на „фабриката на мечтите“ в някакъв „павилионен“ Холивуд, се наслаждаваше на близостта си до избраните, допуснати до някакви висши тайни.

Улегнала дама с изискана широкопола шапка, имаща професионално отношение към музиката, се разхождаше със симпатична студентка в Гнесинка 1 1 Висш музикално-педагогически институт. — Б.пр. .

— Ах, мила, какви ги приказвате? Крешчендова можела да вземе две и половина октави? Кой е казал такова нещо?

— Тя сама го каза. Четох интервю. Тя само допълни, че за това е необходима удобна теситура.

— Направо ме разбихте! За нея удобната теситура е октава и половина. Детенце, вие вече трябва да знаете, че при женските гласове има „свирещ регистър“. Ако „свиренето“ се смята за глас, тогава да, може да се вземат и три октави. Но ние говорим за нормален гръден глас. И ако имаме предвид него, тогава певиците ни с широк диапазон са една-две, не повече. Две и половина октави взима Ирочка Фатеева, която сега ще чуем. Днес тя ще пее джаз. Бившата й приятелка, която следи за климата в дома, още Калерия и вие, радост моя. Тъй че аз възлагам на вас големи надежди.

— Ами Разина?

— Забравете. Тя отдавна пропи и пропуши гласа си. Сега едва взима една и половина. И само „надолу“.

— А мъжете?

— Интересуват ви мъжете? — вдигна вежди преподавателката.

— Само професионално — изплаши се девойката.

— Кой по-точно?

— Ами… Виктор Краснов.

— Този хубавец? Разбирате ли, за него е трудно да се каже. Той ползва два стила на пеене — академичен и естраден. Предполагам, че диапазонът му е не повече от две октави. Още по-безинтересен е Бергус, който при доста слаб глас показва истинска еквилибристика, минавайки на прочутия си фалцет. Много по-интересен ми е нашият „брат по кръв“ Саша Ленкин. Той наистина има приказен контратенор, истински алтов звук, като на прочутия кастрат Фаринели. Всъщност, душице, диапазонът — това още не е всичко. Даже изобщо не е всичко. Най-важното е тембърът, интонацията. Разбирате ли? Трябва да разпознават певеца. Много е важно да хваща за душата, разбирате ли? А такова чудо се случва, когато самият изпълнител е препълнен с чувства, когато има какво да излее, когато душата му е препълнена с хармония и просто се налага да предаде това на слушателя, разбирате ли?

С тези думи дамата прегърна девойката за талията. Онази с всички сили се стараеше да не се отдръпне, залепяйки върху хубавичкото си личице благодарна усмивка. Усмивката изглеждаше жалка.