Фридрих Незнански - Избор на оръжие

Когато посетителят си отиде, Дорофеев се обади по телефона и нареди да дойдат в кабинета му началникът на отдела за анализи Борис Глузман и началникът на отдела за охрана Анатолий Андреевич Пономарьов. Стана от старото, изкусно реставрирано писалище с красива дърворезба и крака във вид на лъвски лапи и започна да се разхожда из огромния кабинет. Тук имаше и голяма маса за съвещания, около която можеха да се съберат не по-малко от трийсет души.

Дорофеев беше около четиридесетгодишен мъж, възнисък, явно предразположен към пълнеене, което елегантните му костюми, дело на най-добрите московски шивачи, не можеха да прикрият. През светлата рядка коса проблясваше лъскавото му теме, добродушното му кръгло лице с едва забележими лунички в минути на дълбок размисъл ставаше някак безгрижно, разсеяно и само острият поглед и леко потрепващите ноздри издаваха усиленото умствено напрежение.

Когато Глузман и Пономарьов се появиха на вратата, Дорофеев отново седна в креслото си — също старо, с дъбови резбовани облегалки за ръцете — и им кимна да седнат. След кратко мълчание се обърна към Глузман:

— Борис, искам да направиш пълна справка за търговията на никел през последните пет-седем години. Равнище на производството, динамиката на цените, борсовите котировки, основните тенденции към днешна дата.

— За Русия ли?

— Не само. За целия свят. ЮАР, Канада. Какви още страни производителки има? Картината трябва да бъде максимално пълна.

— Досега никога не сме се занимавали с никел — напомни Глузман. — Да няма да започнем тепърва?

— Може би. Работата е спешна. Свободен си.

Глузман излезе.

— Сега за вас, Анатолий Андреевич. — Дорофеев постави пред началника на отдела за охрана визитната картичка на посетителя. — Възможно най-скоро трябва да узнаем всичко за този човек. Абсолютно всичко.

— Имаме интересно предложение? — позволи си да полюбопитства Пономарьов, макар че в Народната банка подобна любознателност не се поощряваше.

— Интересно ли? — повтори въпроса Дорофеев. — Това не е точната дума. Невероятно. Разбира се, ако не става въпрос за измама. Но дори да е така — все пак е невероятно.

Дорофеев : Радвам се да се запозная с вас, господин Никитин. Директорът на франкфуртския филиал на Дойчебанк господин Шпилер ме предупреди за вашето пристигане. Посочи приблизителния размер на сумата, която възнамерявате да инвестирате в нашата промишленост, и каза, че тези пари вече са постъпили по ваша сметка в Дойчебанк. Доколкото разбрах, той ме е уведомил за всичко това по ваша молба.

Никитин : Точно така.

Дорофеев : Заповядайте, моля. Настанете се удобно. Ще пиете ли нещо?

Никитин : Не, благодаря. С кола съм.

Дорофеев : Може би кафе?

Никитин : Няма нужда. Бих искал да ви благодаря и че изпратихте хора да ме посрещнат. Но някак си се разминахме с тях.

Дорофеев : Не съм изпращал никого да ви посрещне. Непременно щях да го направя, но не знаех с кой полет ще пристигнете.

Никитин : Ами тогава младежът, който е дал… Впрочем няма значение.

Дорофеев : И така, слушам ви. За Бога, господин Никитин, моля да не пушите, ако това няма да ви затрудни особено. Не съм добре с гърлото и изобщо не понасям тютюневия дим. Както виждате, тук дори няма пепелници.

Никитин : Извинете, не знаех. Разбира се, че няма да пуша.

Дорофеев : И така…

Пауза.

Дорофеев : Как мина пътуването? Вие сте пристигнали във Франкфурт директно от Претория, нали?

Пауза.

Никитин : Не, за няколко дни се отбих в Ню Йорк, където имах да свърша някои неща. А оттам вече — във Франкфурт и после в Москва.

Пауза.

Дорофеев : Уморително пътешествие.

Никитин : Няма как.

Пауза.

Дорофеев : От колко време не сте се връщали в Русия?

Пауза.

Никитин : Около двайсет години.

Пауза.

Дорофеев : В такъв случай няма да познаете родните си места. У нас много неща се промениха.

Никитин : Но не всичко.

Дълга пауза.

Дорофеев : Имате чудесен загар. Навярно в ЮАР сега е горещо.

Пауза.

Никитин : У нас винаги е горещо. Освен през зимата, когато е просто топло. Много дълга пауза.

Дорофеев: Колко години вече сте в ЮАР?

Никитин : Осем.

Много дълга пауза.

Дорофеев : А преди това къде сте работили?

Много дълга пауза.

Никитин : В Канада. Пет години. И пет години прекарах в Щатите, в Ню Йорк. Бях безработен, живеех с парите, които ми отпускаше службата за социална помощ. Много дълга пауза.