Фридрих Незнански - Избор на оръжие

Речта му продължи повече от два часа и бе изслушана с огромно внимание от участниците. Фактите повече или по-малко се знаеха от всички, но вашингтонските аналитици, извършили твърде обемна и задълбочена работа по тяхното обобщаване, бяха показали връзката между събития в различните точки на планетата — от Босна и Херцеговина до Чечня и Таджикистан, от турския Кюрдистан до окупираната част на Палестина и Либия, така че в крайна сметка картината на заплахата срещу целия цивилизован свят бе представена съвсем убедително. Редуей изтъкваше необходимостта борбата с тази нова и страшна заплаха да се превърне в приоритет за всички правителства, и то не само в организационен план. Не по-малка роля той отреждаше и на човешкия фактор: за тази работа трябва да бъдат привлечени най-талантливите, най-опитните и смели хора. Питър Редуей беше добър оратор и си позволи да завърши с шега: „Имаме нужда от джеймсбондовци, и то не единици или десетки, а толкова, колкото може да ни даде всяка страна. Само така ще можем да разчитаме на успех.“ Шегата му постигна целта си — по лицата на слушателите се мярнаха усмивки.

Докладите на другите ръководители на делегациите допълниха картината, обрисувана от Редуей, но не добавиха нищо принципно ново. А обсъждането на организационните въпроси съвсем намали интереса в залата. При сутрешното заседание на третия ден думата бе дадена — по негова молба — на представителя на руската делегация Турецки.

Въпреки че говореше доста сносно английски, Турецки с основание реши, че езиковите му познания, напълно задоволителни при общуването с колегите в уютните барове на хотела, са все пак недостатъчни за изказване от трибуната и е най-добре да се довери на професионалните преводачи, осигуряващи симултанен превод на всичко казано в конферентната зала, затова предпочете да говори на руски. Тезисите в изказването му бяха следните:

Докладът на господин Редуей и на останалите ръководители на делегации са в пълно съответствие със задачите, които секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация постави пред всички силови ведомства и правозащитни органи от името на Б. Н. Елцин.

Ходът на обсъждането на организационните въпроси показва, че се прави опит да се създаде още една международна бюрократична структура, която вместо да води реална борба срещу трансграничната организирана престъпност и тероризма, ще се занимава с чиновническа работа и координация между ведомствата на различните страни. За да се тръгне по правилния път, трябва да се мисли не за нова организация, а за усъвършенстване на вече действащите — в частност Интерпол и Европол, които не се справят или се справят лошо със своите задачи именно поради бюрократичната си организация.

Господин Редуей шеговито сравни служителите на новата структура с Джеймс Бонд. Разбира се, в случая и дума не може да става за прилагане на измисленото от писателя Йън Флеминг „право на убийство“ — неговият герой може да ликвидира враговете си според законите на страната, където в дадения момент работи. Би трябвало да се припомни на всички присъстващи, че легендарният супершпионин Джеймс Бонд винаги е имал една-единствена задача: да издири и неутрализира престъпника, който обикновено е от международен мащаб, а именно с такива бандити ще ни се наложи да си имаме работа. Според правилата на играта, поставени от писателя Йън Ланкастър Флеминг и неговите интерпретатори в киното, Джеймс Бонд не е принуден да събира доказателства за съда, да изпълнява безброй процесуални действия, задължителни за всеки служител от правозащитните органи, да ограничава личната си инициатива, когато тя се налага от обстоятелствата, но се разминава със законодателните норми. Всеки от вас може да продължи този списък от ограничения. Съгласен съм с господин Редуей, че при съответната организация в нашите страни ще можем да намерим и да подготвим за активна дейност много джеймсбондовци. Но ако — както това се очертава в хода на обсъжданията — ние ги поставим в положението на чиновници, ефектът от тяхната работа ще бъде минимален, а ако трябва да бъда откровен — абсолютно никакъв.

От всичко, казано дотук, следва моето предложение: ние трябва да мислим и работим не за създаването на още една междуправителствена комисия, а на нова самостоятелна организация, чийто ръководител да бъде подчинен на един-единствен човек — генералния секретар на ООН или на упълномощен от него заместник. Въпросите за финансирането, подбора и подготовката на кадрите, разпределението на стратегическите, тактическите и оперативните задачи трябва да се решават еднолично от ръководителя на тази организация, а нейните служители да разполагат с пълна свобода за действие в рамките на законите на страната, в която ще им се наложи да работят. Внедряването на агенти в подземния свят, агентурното наблюдение, провеждането на активни мероприятия с цел разобличаването на престъпниците — всички тези въпроси трябва да се решават самостоятелно от всеки един служител, може би съгласувайки действията си само с ръководителя на групата, а понякога дори и без това, защото, както показва практиката, понякога няколко часа или дори минути са решаващи за успеха. Всички вие го знаете не по-зле от мен, завърши изказването си Турецки.

Читать дальше