Луиза Пенни - Светлина в пукнатините

— Седнете — нареди главният инспектор, без дори да го погледне. Мъжът се стовари обратно на стола си като камък.

Гамаш чакаше. И чакаше.

— Désolé, patron [10] Съжалявам, шефе (фр.). — б. пр. — изломоти полицаят накрая. — Все още не съм разпитал заподозрения.

Думите увиснаха. Гнило признание. Всички бяха чули как колегата им лъже за разпита, а сега чакаха да видят какво ще направи главният инспектор. Как ще смаже този човек.

— Ще поговорим за това след оперативката — каза Гамаш.

— Да, сър.

Вълната от реакции около масата не закъсня.

Лукави усмивки. След демонстрацията на сила от страна на началника сега усещаха слабостта му. Ако главният инспектор беше разкъсал полицая на парченца, щяха да го уважават, да се страхуват от него. Но сега надушваха само кръв.

А Изабел Лакост си помисли: "Господ да ме прости, но дори на мен ми се иска шефът да бе унижил и засрамил този човек. Да го бе заковал на стената за назидание на всеки, който посмее да се опълчи на главен инспектор Гамаш".

Само толкова, не повече.

Но Изабел Лакост бе прекарала достатъчно дълго време в Sûretè , за да знае колко по-лесно е да се стреля, отколкото да се говори. Колко по-лесно е да се крещи, отколкото да се обсъжда разумно. Колко по-лесно е да унижаваш, да обиждаш и да злоупотребяваш с положението си, отколкото да си достоен и да се отнасяш с уважение дори към онези, които не се държат така.

Колко повече смелост се изисква, за да бъде човек добър, отколкото за да бъде жесток.

Но времената се меняха. Sûretè се бе променила. Превърнала се бе в организация, която възнаграждава жестокостта. Насърчава я.

Главен инспектор Гамаш разбираше това. Въпреки всичко току-що бе оголил врата си. Дали го бе направил нарочно, питаше се Лакост? Или наистина бе толкова обезсилен?

Вече не знаеше.

Но знаеше друго — че през последните шест месеца главният инспектор бе гледал, докато изкормят отдела му и го пълнят с некадърници. Унищожаваха плодовете на труда му. Видял бе как онези, които му бяха верни, напускат. Или се обръщат против него.

В началото се бе възпротивил, но ударите продължаваха да валят отгоре му. Колко пъти Лакост го бе виждала да се прибира в кабинета си след спор с главния комисар. Гамаш се връщаше разгромен. А сега й се струваше, че не са му останали сили да се бори повече.

— Следващият — прикани Гамаш.

Така продължиха още час. Всеки полицай изпитваше търпението на главния инспектор. Но носът в океана устояваше. Не даваше признаци на разрушение — всичко това сякаш не се отразяваше изобщо на началника. Накрая оперативката приключи и Гамаш се изправи. Инспектор Лакост също стана. Настъпи кратко колебание преди един, а после и останалите полицаи да се надигнат от столовете си. Когато стигна до вратата, главният инспектор се обърна и погледна към служителя, който бе излъгал. Само бърз поглед, но и той бе достатъчен. Полицаят последва Гамаш към кабинета му. Докато вратата се затваряше зад тях, инспектор Лакост успя да зърне за миг изражението на лицето на шефа си.

Изтощение.

— Седнете.

Гамаш посочи един от столовете в кабинета си, след което самият той се разположи на въртящия се стол зад бюрото. Служителят се опита да изглежда нахакан, но маската му бързо се разтопи при вида на строгото лице отсреща.

Когато началникът заговори, гласът му зазвуча властно без никакво усилие.

— Щастлив ли сте в отдела?

Въпросът изненада полицая.

— Предполагам, че да.

— Постарайте се малко повече с отговора. Въпросът не е труден. Щастлив ли сте в отдела?

— Нямам друг избор, освен да работя тук.

— Имате избор. Можете да напуснете. Никой не ви държи насила. Подозирам, че не сте такъв глупак, на какъвто се преструвате.

— Не се преструвам на глупав.

— Нима? Тогава как бихте обяснили пропуска да разпитате ключов заподозрян в разследване на убийство? Как бихте обяснили опита си да прикриете този пропуск, като излъжете някого, който знаете, че ще ви разобличи веднага?

Но беше ясно, че полицаят не бе очаквал да го хванат. Със сигурност не му бе минало през ума, че може да се озове в кабинета на началника си насаме с него.

Най-вече не му бе хрумнало, че вместо да го разкъса, да го направи на парчета, главен инспектор Гамаш просто ще се взира в него със замислени очи.

— Бих казал, че постъпих глупаво — призна служителят.

Гамаш продължи да го наблюдава:

— Не ме интересува какво е мнението ви за мен. Не ме интересува какво мислите за назначението си в отдела ми. Прав сте, че не сте се озовали тук нито по ваш собствен избор, нито по мой. Вие не сте обучен да разследвате убийства. Но сте служител на Sûreté du Quebec , една от най-добрите полицейски служби в света.