Луиза Пенни - Светлина в пукнатините

Клара бе уловила не само отчаянието, но и надеждата.

Констанс взе чашата си с кафе и се върна при Рут и Роза, Клара и Мирна. Вслуша се в разговорите им. И тогава тепърва започна да осъзнава какво е да надникнеш под повърхността на беглото познанство.

Това се бе случило преди четири дни.

А сега вече бе опаковала багажа си и беше готова да замине. Само допиваше чая си в бистрото и тръгваше.

— Не заминавай.

Думите дойдоха от Мирна, произнесени тихо.

— Трябва.

Констанс отклони поглед от приятелката си. Близостта започна да я кара да се чувства неловко. Затова отправи очи към затрупаното от сняг село, което се виждаше през заскрежените прозорци. Падаше мрак и по дърветата и в домовете грейваха коледни светлинки.

— Може ли да дойда пак? За Коледа?

Настъпи дълго, дълго мълчание. Всички страхове на Констанс се върнаха, изпълзяха от тишината. Старицата сведе очи към ръцете си, смирено отпуснати в скута.

Разкрила бе уязвимостта си. Подведе се и си помисли, че е в безопасност, че я харесват, че е добре дошла.

Тогава почувства допира на едра длан върху ръката си и вдигна очи.

— Чудесно би било — промълви Мирна с усмивка. — Ще си прекараме много весело.

— Весело? — намеси се Габри, като се пльосна на дивана.

— Констанс ще дойде пак за Коледа.

— Прекрасно. Заповядай на литургията за Бъдни вечер. Ще пеем коледни песни. Правим най-големите хитове: "Тиха нощ, свята нощ", "Първата Коледа"…

— "Дванайсет гея до Коледа" — обади се Клара.

— "В тясното нощно небе" [4] Игра на думи със заглавията на популярните коледни песни "Дванайсет дни до Коледа" и "В ясното нощно небе". — б. пр. — допълни Мирна.

— Все класики — обобщи Габри. — Но тази година репетираме и една нова.

— Надявам се, че не е "О, свята нощ" [5] В песента се пее "Паднете на колене" — вероятно за това не се чувства готова Констанс. — б. пр. — рече Констанс. — Струва ми се, че не съм подготвена за нея.

Габри се разсмя:

— Не, "Хуронска коледна песен" [6] Канадски коледен химн, написан вероятно през 1642 г. на езика на индианците хурони. Английският текст датира от 1926 г. — б. пр. . Чувала ли си я?

Готвачът затананика старата квебекска мелодия.

— Обичам я — възкликна старицата, — макар че никой вече не я пее.

Все пак не трябваше да се изненадва, че в това малко селце се натъкваше на неща, за които външният свят почти бе забравил.

Констанс се сбогува с хората около себе си и след като те я изпратиха с "Á bientôt!" [7] До скоро (фр.). — б. пр. , двете с Мирна се отправиха към колата.

Констанс включи двигателя на празен ход, за да загрее автомобилът. Вече беше твърде тъмно за игра на хокей и децата тъкмо си тръгваха от ледената пързалка, като се клатушкаха на кънките си и се подпираха на хокейните стикове.

"Сега или никога" — помисли си Констанс.

— Напомнят ми за нас едно време — промълви старицата и Мирна проследи погледа й.

— Играехте на хокей?

Констанс кимна:

— Имахме си наш собствен отбор. Татко ни беше треньор, а мама — най-верният запалянко. Беше любимият спорт на frére [8] Брат (фр.). — б. пр. Андре.

Вгледа се в очите на чернокожата жена. "Готово — каза си. — Това беше." Мръсната тайна най-сетне излезе наяве. Когато Констанс дойдеше пак за Коледа, Мирна щеше да има много въпроси. И този път най-накрая Констанс знаеше, че ще отговори.

Мирна изпрати приятелката си с поглед и повече не си спомни за разговора им.

Помислете внимателно — настоя Арман Гамаш. Гласът му бе почти неутрален. Почти. Погледът в дълбоките му кафяви очи обаче не можеше да се сбърка.

Беше твърд и студен. Непреклонен.

Детективът се взираше в полицая срещу себе си над полукръглите стъкла на очилата си за четене и чакаше.

Заседателната зала утихна. Шумоленето на листове хартия секна, наглото шушукане замря. Дори насмешливите погледи изчезнаха.

Всички насочиха вниманието си към главен инспектор Гамаш.

Инспектор Изабел Лакост, която седеше редом с него, премести очи от шефа си към събралите се полицаи и инспектори. Провеждаше се седмичната оперативка на отдел "Убийства" в Sûretè du Quèbec [9] Квебекскага полиция (фр.). — б. пр. — среща, на която колеги обсъждаха идеи и обменяха информация относно случаите, по които течаха разследвания. Макар преди сбирките да бяха ползотворни, напоследък Изабел ненавиждаше този един час от графика си.

Ако тя се чувстваше така, то какво ли му беше на главния инспектор?