Луиза Пенни - Светлина в пукнатините

Възрастната поетеса я стрелна с преценяващ поглед:

— Ти пък още ли си жива? Мислех, че вече си умряла.

Констанс се засмя и облачето от веселие се понесе над селския площад, за да се слее с пушека от комините.

Преди четири дни си мислеше, че никога повече няма да се засмее. Но докато глезените й тънеха в снега, а задникът й мръзнеше на пейката до Рут, бе открила още запаси. Скътани. Тук, в Трите бора. Където пазеха смеха.

Двете жени наблюдаваха суматохата на селския площад мълчаливо, ако не се броеше някое и друго изкрякване, за което Констанс се надяваше, че идва от патицата.

Въпреки че бяха приблизително на еднакви години, двете старици бяха пълни противоположности. Докато Констанс беше мека, Рут беше твърда. Докато косата на гостенката беше копринена, дълга и прибрана в прилежен кок, прическата на Рут бе грубовата и късо подстригана. Докато Констанс бе закръглена, Рут бе ръбеста. Остра и бодлива.

Роза се раздвижи и разпери криле. Плъзна се от коленете на поетесата върху заснежената пейка и прецапа няколкото стъпки до Констанс. Покачи се в нейния скут и се настани там.

Рут присви очи. Но не помръдна.

Валеше ден и нощ, откакто Констанс пристигна в Трите бора. Възрастната жена бе прекарала целия си съзнателен живот в Монреал и бе забравила колко красив всъщност може да бъде снегът. Свикнала бе да мисли за него като за нещо, което трябва да бъде отстранено. Боклук, който пада от небето.

Но това тук бе снегът от нейното детство. Весел, игрив, ярък и чист. Колкото повече, толкова по-хубаво. Беше създаден за игра.

Трупаше се върху покривите на каменните къщи, на дъсчените къщи и на сградите от розови тухли, които ограждаха селския площад. Ръсеше се върху бистрото и книжарницата, пекарната и смесения магазин. На Констанс й изглеждаше така, сякаш някой алхимик бе запретнал ръкави и резултатът от труда му беше Трите бора. Изникнало от нищото и кацнало в тази долина. А може би, подобно на снега, мъничкото селце бе паднало от небето, за да се превърне в меката постеля, където могат да се приземят всички онези, които също падат.

Когато Констанс пристигна за пръв път и паркира автомобила си пред книжарницата на Мирна, я тревожеше, че снежната вихрушка прераства във виелица.

— Трябва ли да преместя колата? — обърнала се бе Констанс към Мирна, преди да се качат, за да си легнат. Застанала пред витрината на своята "Книжарница за нови и употребявани книги", чернокожата жена се бе замислила върху въпроса.

— Според мен си е добре там.

Добре си е там.

Така се и оказа. Констанс прекара неспокойна нощ, докато напрягаше слуха си да чуе сирените на снегорините. Предупреждение да разкопае колата си и да я премести. Прозорците на стаята й дрънчаха, а вятърът яростно запращаше сняг към тях. Жената чуваше как зимната фъртуна вие сред дърветата и между стабилните къщи. Като нещо живо, излязло на лов. Най-сетне Констанс се унесе в сън на топло под юргана. Когато се събуди, бурята бе утихнала. Старицата се приближи към прозореца в очакване да види колата си затрупана — бяла могила под две педи пресен сняг. Но се оказа, че пътят е почистен, а всички коли — разкопани.

"Добре си е там."

Така най-накрая на нея също й беше добре тук.

В продължение на четири дни и четири нощи не спря да вали, преди Били Уилямс да се завърне със снегорина си. Дотогава селцето Трите бора бе засипано от снежната виелица, откъснато от света. Но това нямаше значение, защото всичко, от което се нуждаеха, си беше тук.

Седемдесет и седем годишната Констанс Пино бавно осъзнаваше, че й е добре не защото има бистро наблизо, а защото това е бистрото на Оливие и Габри. В селото имаше не просто книжарница, а книжарницата на Мирна, пекарната на Сара и смесеният магазин на мосю Беливо.

Когато пристигна, се имаше за самодостатъчна градска жена, а сега по дрехите й бе полепнал сняг, седеше на пейка до смахната бабичка и в скута й се бе намърдала патица.

Е, кой беше лудият?

Но Констанс Пино разбираше — не само че не се беше смахнала, ами най-сетне се чувстваше напълно осъзната.

— Дойдох да те попитам дали искаш нещо за пиене — рече.

— За бога, дърто, защо не започна с това? — Рут стана и изтупа снежинките от платненото си палто.

Констанс също се изправи и връчи Роза обратно на стопанката й, като подметна: "Патка!".

Рут изсумтя и прие както птицата, така и закачката.

Оливие и Габри се зададоха откъм пансиона и пресрещнаха двете жени по пътя.