Луиза Пенни - Светлина в пукнатините

— Виелицата довя гейовете — отбеляза възрастната поетеса.

— Някога бях чист като току-що навалял сняг — довери Габри на Констанс. — После се развратих.

Оливие и Констанс се разсмяха.

— Играеш го Мей Уест [1] Американска актриса (1893–1980), една от най-скандалните звезди на своето време. — б. пр. ? — подхвърли Рут. — Етел Мърман [2] Американска актриса и певица (1908–1984), известна с участието си в много мюзикъли и с острия си език. — б. пр. няма ли да ревнува?

— Има достатъчно място за всички — отбеляза Оливие, като погледна едрия си партньор.

До този момент Констанс не си бе имала работа с хомосексуалисти, поне не и доколкото й бе известно. Знаеше само, че, те са "те". Не "ние". И че са противоестествени. Най-милото определение, което можеше да даде за тях, беше, че са увредени. Болни.

Но в повечето случаи, ако въобще мислеше за хомосексуалните, го правеше с неодобрение. Дори с отвращение.

Допреди четири дни. Допреди да завали сняг и селцето в долината да бъде откъснато от останалия свят. Допреди Констанс да разбере, че Оливие — човекът, към когото се отнасяше така хладно — е разчистил снега около колата й. Без да го е молила. Без излишни приказки.

Допреди да види от прозореца на спалнята си, в мансардата на Мирна над книжарницата, как Габри се тътри през виелицата с приведена глава, за да занесе кафе и кроасани на жителите на селото, които не бяха успели да стигнат до бистрото за закуска. Наблюдаваше го как разнася храната, а сетне разчиства с лопата праговете, стълбите и пътечките пред входните врати на домовете им.

После тръгваше. Към следващата къща.

Констанс усети как силната длан на Оливие здраво държи ръката й. Ако в този момент някой непознат пристигнеше в селото, какво ли щеше да си помисли? Че Габри и Оливие са нейни синове?

Надяваше се да е така.

Констанс прекрачи прага и вдъхна вече познатия мирис на бистрото. В тъмните греди на тавана и в широките чамови дъски на пода в продължение на повече от век се беше просмуквал ароматът на дим от кленовите цепеници в камината и на силно кафе.

— Насам!

Констанс тръгна в посоката, от която долиташе гласът. Разделените с мулион прозорци пропускаха наличната дневна светлина, но все пак беше сумрачно. Възрастната жена погледна към големите зидани камини в двата края на салона — в тях пламтяха весели огньове, а наоколо бяха подредени удобни дивани и кресла. В центъра на помещението, между огньовете и кътовете с мека мебел, антикварни маси от чамово дърво бяха заредени с прибори за хранене и разнородни чинии от костен порцелан. Огромно и пищно коледно дърво заемаше един от ъглите на салона. Сред игличките му проблясваха червени, сини и зелени светлинки, а по клоните бяха накичени събрани от кол и въже топки, играчки и висулки.

Неколцина клиенти на бистрото седяха на креслата, обгърнали с длани чаши с cafe au lait [3] Кафе с мляко (фр.). — б. пр. или горещ шоколад, и четяха вчерашните вестници на френски и на английски.

Възгласът бе долетял от другия край на помещението и въпреки че Констанс все още не виждаше ясно жената, която я бе повикала, много добре знаеше коя е тя.

— Поръчах ти чай.

Мирна посрещна новодошлите права край една от камините.

— Надявам се, че говориш на нея — измърмори Рут, след което зае най-хубавото място до огъня и опъна краката си върху близката табуретка.

Констанс прегърна Мирна и усети меката й плът под дебелия пуловер. Макар че Мирна бе едра чернокожа жена и поне с двайсет години по-млада от гостенката, на Констанс й приличаше — и ухаеше — на майка й. В първия момент това я бе стреснало, сякаш я бяха хванали неподготвена. Но с времето започна да очаква с нетърпение тези прегръдки.

Възрастната жена отпиваше от чая си, съзерцаваше игривите пламъци в огнището и слушаше с половин ухо как Мирна и Рут обсъждат последната доставка на книги, която снегът бе забавил.

Усети как топлината я отпуска и унася.

Четири дни. А вече се бе сдобила с двама синове гейове, огромна чернокожа майка и откачена поетеса за приятелка. И обмисляше да си вземе и патица.

Нямаше такива очаквания за пътуването си.

Потъна в мислите си, докато хипнотизиращият огън приковаваше погледа й. Никак не бе сигурна, че Мирна разбира причината за посещението й. Причината да се свърже с нея след толкова много години. Жизненоважно бе Мирна да разбере, но времето вече изтичаше.

— Снегът понамаля — съобщи Клара Мороу. Прокара пръсти през кичурите си в опит да приведе в приличен вид разрошената от шапката си коса, но само влоши положението още повече.