Сюзън Джонсън: Грехопадение

— Преядох — каза тя най-накрая, отпусна се и въздъхна дълбоко. — Какво прекрасно усещане…

Каква прекрасна гледка, помисли си той. Косата й блестеше като чисто злато на светлината на огъня, къдриците й се бяха разпилели, бледата й кожа беше станала нежнорозова, а когато изви гръб и се протегна, пищната й гръд се повдигна.

— Значи не искаш нищо повече?

Тя се усмихна — чаровна и съблазняваща усмивка, каквато не беше виждал до този момент.

— Колкото и да се опитвам да не обръщам внимание на това непростимо усещане, от един час насам все ми се иска да ти кажа… — измърмори Беатрикс и гласът й се сниши до шепот, — … едно нещо…

Сърцето му се разтуптя.

— Ще те изслушам с най-голямо удоволствие.

Откритият й поглед срещна за миг неговия.

— Знам.

— Е?

— Все още — веждите й се вдигнаха почти незабележимо, силата на желанието й бе направо скандална, — размишлявам.

— Ясно.

— Сигурно е от шампанското. — Потърси още някаква причина, с която да оправдае непреодолимия си глад. Вече беше обвинила храната, огъня, изтощението си, натрапчивата му мъжественост, шока, изживян при Ланжелие.

— Може би… — Беше нежен, покорен, усмихнат.

— Така не ми помагаш — избухна тя, раздразнена от необичайния разкъсващ копнеж.

— Искаш извинение ли? — Настани се по-удобно и я изгледа изпод тъмните си мигли. — Не си попаднала на подходящия човек. — Погледът му изгаряше от сексуално желание.

Беатрикс се вкопчи в креслото, търсейки опора срещу необяснимата си податливост. Колко омаен беше! Колко стегнати бяха мускулите му, дори в тази отпусната поза, застинал в очакване.

Представи си го като превъплъщение на самото плътско желание и откри, че иска да се люби с него. Скандална мисъл! Копнежът й бе толкова силен и натрапчив, че се зачуди дали е с всичкия си. Как ли щеше да се чувства, ако се оставеше да бъде погълната от могъщата му мъжественост и сила, ако докоснеше силния му жилест врат, ако прокараше длани по стегнатите му рамене, ако плъзнеше пръсти по стройното му тяло… и по-надолу, където хипнотизиращата възбуда изпъваше скъпия черен вълнен панталон?

Погледът й се зарея из стаята и той видя копнежа в очите й.

— Хайде да ти дам това, което искаш — прошепна приглушено.

При тези сладострастни думи ерекцията му се раздвижи и тя почувства как през тялото й преминава гореща вълна, разтапяща мястото между краката й и предизвикваща онова проклето овлажняване. Пое си дълбоко въздух и изрече едвам, защото не можеше нито да спре думите, нито я интересуваше честта или уместността на постъпката й:

— Само това, и си тръгвам! — Извърна поглед, разтреперана. Но когато отново срещна неговия, гласът й беше по-уверен. — Имам чувството, че ще умра, ако не те докосна и ако ти не ме докоснеш.

— С най-голямо удоволствие ще те докосна, където пожелаеш — прошепна той с неподправена нежност.

— Няма да свършваш в мен!

Повдигна вежди и я изгледа мечтателно.

— Това заповед ли е?

Изчервена и силно възбудена от първичната му чувственост, тя запази самоконтрол.

— Да, заповед е.

Усмивката му бе по момчешки дръзка и безочлива.

— Няма проблем. — Огледа бързо стаята. — Предпочиташ ли легло?

Трикси напрегнато поклати глава.

— Тогава предлагам канапето под прозореца. Има звезди.

— Каква романтика!

Несигурността в гласа й бе добър знак.

— Ще бъде приятно. — Паша си даде сметка за неудобството, което тя изпитваше. — Аз не бързам. Когато ти пожелаеш.

В очите и проблесна моментно колебание.

— Сигурно правим грешка. — Отдръпна се рязко от масата, стана и отстъпи встрани.

Той не помръдна. Явно беше уплашена, пренапрегната, неспособна да осъзнае напълно степента на сексуалния си копнеж. Невинността й го възбуди още повече.

— Това е необичайно за мен. — Изрече го застинала като статуя на безопасно разстояние.

— Знам.

— Ще съм курва.

— Знам. Ти си Беатрикс Гросвенър от Кент.

— Не разбирам какво ми става. След… всичко, което се случи тази нощ…

Паша, когото смъртта на отрепката Ланжелие не беше потресла чак толкова, рязко смени темата:

— Колко време не си спала с мъж.

— Явно твърде дълго.

— И аз така мисля. Колко?

— Две години.

Ударната възбуда, която премина през тялото му, го накара да се изправи.

— Страшно много! — Задъха се, неспособен да проумее как се живее две години с незадоволено желание. — Това трябва да се поправи…

— И да не се притеснявам много от…