Сюзън Джонсън: Грехопадение

Тези неангажиращи фрази сякаш я успокоиха и страхът се изпари от погледа й.

— Да, благодаря.

— Особено се гордее със сосовете си. Изобщо попаднах на страхотен готвач.

— И татко така казваше. — Позволи си да се отпусне. Паша бе подкупващо мил. Омагьосана от неговия чар, прокуди и последните си опасения. — Когато финансите вече не ни позволяваха да държим голяма прислуга, той сам се зае с готвенето. Имам много хубави спомени от кухнята ни във Върли.

— Значи и ти готвиш? — Никога не бе задавал такъв въпрос на дама.

— Понякога, когато артритът на мисис Орди я мъчи. Усмихваш се. Толкова ли е странно?

В съзнанието му изникна образът на една от жените, с които спеше, с черпак в ръка. Тогава се сети за контеса Дро и слабостта й да се вживява в разни роли. Преглътна с усилие усмивката си и каза:

— В моя ергенски свят е доста странно, признавам. Предполагам ти е приятно да водиш такъв живот?

— Ти изобщо работиш ли? — запита тя внезапно, вперила поглед в него.

— Майка ми притежава златни мини, а баща ми — кораби. Имам дял в това. — Всъщност участваше доста дейно и допринасяше много за печалбите. — Става ли?

— Май че да. Мъжете без цел в живота са утайката на обществото — допълни с лека горчивина тя, припомняйки си с неприязън непрокопсания си съпруг.

— От личен опит ли го казваш?

— Да. Ако обичаш, би ли ми подал pommes Ana.

Темата очевидно е приключена, реши Паша, подавайки й златистия кейк с масло и картофи.

— Остави си място за ягодовото суфле — предложи й шеговито, прехвърляйки разговора към не толкова лични неща, — защото иначе Мишле ще има да се цупи с дни.

— С удоволствие. Виждам и крем «Шантили» — добави тя с усмивка и желание да разпръсне всички спомени за съпруга си — отработван с години навик. — Ти ядеш ли ягодово суфле или то е деликатес само за дами?

— Ям почти всичко.

— Но не и тази вечер — отбеляза тя, поглеждайки празната му чиния.

— Последните няколко дни спах много малко. Умората ми разваля апетита.

— Нека тогава не те задържам повече.

Сега го измъчваше друг глад.

— Не ми е нужен много сън. А освен това ми е приятна компанията ти.

Беатрикс остави приборите си и той се зачуди дали не е казал нещо неуместно. Тя се облегна и рече:

— Искам да ти благодаря. От един месец насам не съм се чувствала в безопасност — и сита. Вече дори не ме е страх. Много си мил.

— Съжалявам, че никой не е разбрал по-рано какво ти се е случило.

— Аз съжалявам, че бях толкова наивна да приема предложението на Ланжелие. — Наведе се и отново взе вилицата и ножа. — Но това няма да се повтори.

— Имала си лошия късмет още при първото си посещение в Париж да попаднеш точно на Ланжелие. Мога ли да ти предложа помощта на моето семейство за завещанието?

Беатрикс поклати глава.

— Един месец затвор при Ланжелие ми беше предостатъчен за размисъл. Реших, че е било голяма грешка да моля за наследството на сина си. Кристофър е напълно задоволен. — Отново поклати глава. — Поне в това съм сигурна. Ще се справим, както е ставало и досега. Кло… — усети се навреме, — семейството на баща му може да си отдъхне.

— Искаш ли да те изпратя до пристанището? — предложи Паша и сам се изненада от думите си.

— Благодаря, няма нужда. — Усмивката й беше прекрасна.

— Нека поне ти дам някакви пари!

Беатрикс вдигна поглед от купата с компот от праскови.

— За какво?

— Като извинение за това, което ти е сторил Ланжелие.

— Ти роднина ли си му? — изгледа го продължително. — Не е нужно да се правиш на съвестта на Ланжелие. Двете хиляди франка са достатъчни.

— Аз имам много пари, а ти нямаш. Защо не приемеш един малък заем?

— Защото никога няма да мога да го върна.

Все пак имам чест, осъзна Паша, защото не спомена нищо за метода на разплащане, който веднага му хрумна.

— Може да си намериш нов съпруг. Приеми го като дългосрочен заем.

— Паша, налей ми още малко шампанско и това е напълно достатъчно. Не мога да приема заемите ти.

Хареса му нежната топлота, с който изрече името му; хареса му и това, че се наслаждаваше на шампанското му. А нежеланието да вземе пари можеше да се преодолее. От досегашния си опит с жените знаеше, че те винаги приемаха подаръците му.

Все пак похапна, придуман от Трикси да опита задушените гъби на Мишле. Яде и от нейното суфле, което тя му кусаше с лъжичката, и това създаде още по-голяма близост между тях. Тъй като масата беше твърде голяма, премести стола си до нейния и, потънали в игрива интимност, унищожиха заедно пухкавото творение.