Сюзън Джонсън: Грехопадение

— Твърде много се притесняваш — успокои я ведро той, галейки гърба й.

— Значи трябва просто да се наслаждавам на това. — Положила глава върху извивката на ръката му тя докосна отново еректиралия му пенис.

— Задръж тази мисъл по-дълго!

— Кой изобщо ще разбере?

— Кой ли, наистина? Освен това ти гарантирам, че следващия път ще свършиш още по-бурно.

— Гарантираш ли ми?

— О, да!

— Ти си преспал с половината Париж?

— Защо само половината? — отвърна през смях Паша.

— Значи трябва да се възползвам от талантите ти.

— Ще ти хареса…

— Колко си убеден! — В очите й проблесна игриво пламъче.

Той се засмя и плъзна пръста си по влажната й цепка.

— Мисля, че няма да има никакъв проблем тази нощ да преживееш дузина оргазми.

Тя се изправи и го изгледа с детинско учудване.

— Цяла дузина?

— Да почваме ли? — Усмихна се, огрян от лунната светлина. Провокираща, игрива усмивка. — Или, докато си още в Париж, да намерим някакво друго занимание?

Не му отвърна. Не можеше да отвърне на толкова безцеремонен въпрос.

— Трябва ли да ти отговарям?

Излегна се. Истинско изкушение в бяла копринена риза и разкопчани панталони! Вдигна ръце над главата си. Нима това силно и здраво тяло беше изцяло на нейно разположение? Желаеше го повече от всичко.

— Искам да се съблечеш — изрече тя пламенно, давайки воля на трескавия си копнеж. Вече беше наясно, че колкото и да се опитва, няма да намери разумно обяснение на чувствата си. — Открих, че съм страшно податлива на сексапила ти.

Думите й го накараха да се усмихне, но прикри реакцията си много деликатно. Колко мило! Сякаш изразяваше възхищението си от някаква шапчица или кана за чай.

— Значи знаеш как се чувствам и аз. — Върна й той комплимента. — Дай да ти помогна. — Отстрани пръстите й от копринения шал. — Гледай как става… за да знаеш за следващия път.

Думите му предизвикаха нов прилив на вълнение и възбуда, макар да знаеше, че пред тях няма никакво бъдеще. Но в този момент здравият разум отстъпваше пред първичността на незадоволената страст.

Съблече я бързо и обиграно. След това тя го съблече, но без никакъв финес. Той дори мислено се удиви как е възможно любовниците й да са били толкова неопитни или себични, че да я оставят толкова неуверена в себе си.

И тъй като бе изпълнена с морални задръжки, Паша реши първия път да я люби по най-традиционен начин, за да не я изплаши и за да бъде оргазмът й възможно най-върховен.

Разтвори нежно краката й, докато тя лежеше, обляна от лунна и звездна светлина, и се разположи отгоре й. Започна да я целува, само да я целува, много продължително, по ненаситните устни, по нежната ямичка зад ухото, по топлия пулсиращ врат, по пухкавите вежди и мигли, по голите рамене и по-надолу, там, където гърдите свършваха в изящната извивка на ръката. Когато дишането й се превърна от сподавени въздишки в трескави стенания, я целуна и по болезнено щръкналите зърна.

Беатрикс извика. Неизразимо удоволствие обля всичките й сетива и се стече надолу към огнения център на тялото й. Тя се притисна до него, молейки за още.

— Почакай — измърмори той и отново сключи устни около зърното.

Бедрата й се надигнаха, сякаш за да го примами с росната жега между краката си, с чувствения ритъм на таза и с натиска на венериния си хълм.

— Гореща, малка, сладка катеричка!

Сладострастните му слова преляха чашата на неутолимия й копнеж и вторият оргазъм я помете като вълна.

Само след секунди, кулминирала, но не и задоволена, все още стенеща и мокра от желание, тя прошепна:

— Скоро ще те намразя!

— Няма да го допусна. Защото ще ти дам това, което искаш.

Беатрикс вплете пръсти в дългата му вълниста коса, сграбчи го и приближи лицето му към своето.

— Не си играйте повече с мен, мосю Дюра! — Гласът й отекна в ушите му странно заплашително.

Той се усмихна, доволен, че колебанията й са се разсеяли напълно и е останала само горещата първична страст.

— На вашите услуги, лейди Гросвенър.

Болезненият копнеж я разкъсваше.

— Паша, моля те!

Той й се подчини и навлезе в нея, отначало много бавно. Огромният му размер я разпъваше постепенно. Тя се задъхваше и стенеше, почти в безсъзнание от удоволствие. След като се потопи изцяло, застина, усещайки върху рамото си тихите й блажени стонове. После се раздвижи. Внимаваше за темпото — отначало нито твърде надълбоко, нито твърде забързано. Изчакваше тялото й да го приеме. След миг тя се вкопчи в него, сключи ръце около врата му и жадно пожела още. Тогава й даде онова, което искаше. Не след дълго Беатрикс полетя, зашеметена и безсрамна в спазъма на екстаза, превзел съзнанието, тялото и непорочния й дух.