Сюзън Джонсън: Грехопадение

Възбудата й нарастваше. Вече се съпротивляваше на отдръпването му, твърдо решена да задържи неземното удоволствие. Хареса му желанието й да го подчини — покорните жени никога не изискваха. Въпреки че беше разбрал колко страстна може да бъде още от мигновената й реакция при вратата на Ришельо.

Тазът му се люшна напред. Щедрата му мъжественост я разпъваше и се блъскаше все по-надълбоко и по-надълбоко в хлъзгавата и гореща вътрешност, докато накрая достигна устието на утробата й, където се задържа, долавяйки сладостното потръпване.

Тя изстена. Ръцете й се сключиха около гърба му.

— Не, не, не…

Но той знаеше какво прави. След секунди отново потъна в нея, влезе, плъзна се и притисна каменната си ерекция в най-далечните глъбини на мамещия й проход. Тогава чу благодарната въздишка. Видя и усмивката й, отнесения поглед и излъчването на признателност.

— Ти си чудесен, прекрасен и голям!

— Харесва ти, нали? — Реторичен въпрос, поднесен тихо и с усмивка. Още от юношеството си знаеше какво обичат жените.

— Като в рая. — Тя си пое въздух, докато той продължаваше да се движи в нея с бавен и деликатен ритъм.

— Близо си до истината. — Навлезе там, където тръпката на предчувствието се среща с блаженството на очакваното. И този път викът й отекна в тихата, осветена от огъня стая.

После Беатрикс забрави всичко. Съществуваше само удоволствието. Три пъти достигна сладостен оргазъм. Когато прецени, че поне засега най-после е удовлетворена, Паша си позволи да свърши, отдръпвайки се в последния момент, за да се изпразни върху корема й.

— Благодаря ти, че не забрави — измърка тя, наблюдавайки го как бърше спермата си.

— Все някой трябваше да помни — изрече той със закачлива усмивка и захвърли влажната риза на пода.

Все още отмаляла от омаята на върховното блаженство, Беатрикс прошепна:

— Омагьоса ме. И тялото, и душата ми…

Приседнал до нея и все още възбуден, Паша също беше омагьосан.

— Още ли имаш настроение за любов? — С тези думи нежно отмахна къдриците от слепоочията и.

— Ммм…

— Звучи ми като «да». — Наведе се към нея и я целува, докато тя замърка доволно.

— Караш ме да горя. Усещам се ненаситна. — Пое си дълбоко въздух и отпусна клепки. — И в легло ли си толкова добър?

Той се засмя.

— Ще видиш. — Целуна върха на носа й, надигна серт канапето под прозореца и отиде до масата.

— Взимам бутилка шампанско.

Колко невероятно огромен е, мислеше си тя, взирайки се в него. Каква грация и сила! Каква съвършена сплав от мускули, сухожилия и кости. Кожата му не беше загоряла, а бронзова по рождение. Тежките му черни коси се стелеха по раменете, по-дълги, отколкото беше модерно. Истинско въплъщение на класическия идеал! Идеални пропорции! Силни глезени в изящно съответствие с дължината на прасеца, елегантно мускулесто бедро, рамене и тесен таз! Завършена красота! Изящно изваяни мускули! Ръстът му също привличаше погледа — пред него повечето мъже изглеждаха като джуджета.

Когато се обърна, с бутилката шампанско в ръка, дъхът й секна. Сякаш беше незадоволим, защото пенисът му се надигна от пищните черни къдрици, а лъскавата му глава почти докосна пъпа. Пулсиращите вени още повече подчертаваха размера.

— Готова ли си? — прошепна той.

Беше ли отвръщала някоя жена «не» на подобен въпрос при подобна гледка?

— Аз ще те отнеса.

— В този вид? Без… дрехи?

— Всички спят.

— Не ми се вярва. — Подозрението й беше уместно за домакин, който живееше по нощните чарове, и прислуга, която се съобразява с навиците на господаря си.

— Затвори очи.

— Чакай да си намеря роклята. — Надигна се стреснато и заопипва около дивана…

— Няма да срещнем никого — увери я той и я вдигна на ръце. — Сложи глава на рамото ми.

— Ще ме видят!

— Слугите ми много добре знаят кога трябва да гледат и кога не.

— Колко удобно. Заради оргиите ти, предполагам.

— Не участвам в оргии. — Поне не в къщи, добави наум и отвори вратата.

Закрачи бързо по големия коридор. Зави два пъти, преди да стигне до стълбището.

Докато изкачваше широките мраморни стъпала, Беатрикс погледна през мигли и с облекчение установи, че наоколо няма никой. Не видя обаче лекото кимване на Паша, нито забеляза как лакеят на горната площадка се стопява в сенките и как слугите на първия етаж бързат да изчезнат.

Паша стигна до спалнята, затвори вратата и я целуна почелото.

— Можеш да погледнеш. Вече сме на сигурно място.

— Господи, колко бързаш!