Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Сигурно, докато се избръсне?

— Да, сигурно.

Лекарят прелисти книжата и си пооправи очилата.

— Да не би да подозирате някакво престъпление? — попита той.

Още от идването на Сейер докторът изпитваше желание да зададе този въпрос. Сега вече се почувства в правото си да поиска обяснение.

— Не бих си го помислил. А според вас?

— Откъде да знам?

— Нали вие сте отворили трупа и сте го прегледали. Открихте ли нещо смущаващо?

— Смущаващо? Децата са си такива. Тъпчат в устата си какво ли не.

— Но ако детето е имало пред себе си чинийка с няколко гофрети и е седяло само в кухнята, без да се страхува, че някой ще му ги вземе, защо му е да си напъха в устата две големи парчета?

— Кажете ми накъде биете?

— Нямам представа.

Лекарят потъна в размисъл, връщайки се към утрото, когато върху масата за аутопсия пред него лежеше трупът на малкия Ескил, разпорен от гърлото надолу. Спомни си как забеляза буцата в трахеята му: две парчета гофрета. Две цели сърца, превърнали се в една огромна мокра топка от яйца, брашно, масло и мляко.

— Помня аутопсията — подзе тихо той. — И то много добре. Вероятно това е доказателство, че нещо ме е озадачило. Не, не знам, нищо не мога да кажа. Не ми е хрумвало нищо подобно. Но — той рязко се обърна към Сейер, — откъде изобщо ви дойде на ум подобна идея? Че в случая има нещо нередно?

Нередно. Тази дума съдържаше толкова много възможности.

— Ами — Сейер се втренчи в него. — Детето е имало бавачка. Нека се изразя така: тя е изпращала сигнали по повод смъртта на детето, които ме слисаха.

— Сигнали? Защо просто не я попитате?

— Няма как — поклати глава Сейер. — Вече е твърде късно.

„Гофрети за закуска — помисли си Сейер. — Сигурно са останали от предния ден. Юнас едва ли е станал рано, за да приготви смес за гофрети. Гофрети от предния ден, жилави и студени. — Закопча си якето и се качи в колата. — Никой не би се усъмнил в подобен инцидент. Както се изрази и патологът, децата постоянно си тъпчат разни неща в устата.“ Сейер запали колата, пресече улица „Русенкранц“ и слезе към реката, където зави наляво. Изобщо не беше гладен, но отиде до областния съд, паркира и се качи с асансьора до столовата. Там продаваха гофрети. Купи си от тях заедно с купичка мармалад и чаша кафе. Настани се до прозореца. Внимателно откъсна две гофретени сърца. Бяха пръхкави, току-що изпечени. Сгъна ги надве, после още надве. Загледа се в тях. С малко усилие ги напъха в устата си и му остана малко празно място, та да ги сдъвче. Преглътна залъка и усети как той се плъзна по хранопровода му без никакво затруднение. Прясно изпечените гофрети са меки и сочни. Отпи глътка кафе и поклати глава. Съвсем несъзнателно пред очите му изплуваха неприятни картини на момченцето, задавено с гофретата. Представи си как е размахвало ръчички, съборило е чинията, докато се е борело за живота си, без някой да го чуе. Само бащата е доловил звука от счупването на чинията. Защо тогава не се е завтекъл веднага към кухнята? Защото детето постоянно чупело разни предмети, обясни патологът. И все пак — малко дете и строшен съд. На негово място Сейер веднага би изтичал при момчето, би се разтревожил да не би да е съборило столчето и да се е ударило. Бащата на Ескил обаче продължил да се бръсне. Ами ако и майката все пак е била будна? Дали и тя не е чула как се счупва чинията? Отпи нова глътка от кафето и намаза гофретите с мармалад. После започна обстойно да преглежда доклада. Най-сетне стана и отиде до колата. Замисли се за Астри Юнас. Лежала е сама на горния етаж и не е разбрала какво става.

Халвур си взе филия от подноса и включи компютъра. Допадаше му звукът от фанфари и потокът синя светлина, обливаща стаята, когато машината заработи. Всяка фанфара предвещаваше тържествен миг. Струваше му се, че го приветства като важна особа, очаквана на светско събитие. Днес се намираше в бясно настроение, в каквото често изпадаше Ани. Затова започна смело с „Долу ръцете“, „Достъпът отказан“ и „Разкарай се“. Така реагираше тя, когато той съвсем предпазливо и приятелски слагаше ръка на рамото й. Винаги обаче го казваше мило. А когато Халвур се осмелеше да си поиска целувка, тя го заплашваше, че ще му откъсне нацупените устни. Гласът й му казваше нещо друго, различно от думите. Не че това ги опровергаваше, но му ставаше по-леко да ги приеме. Така и не го огря. Въпреки това тя искаше да прекарва времето си с него. Гушкаха се и се топлеха взаимно. Халвур обичаше да лежат под завивките в тъмнината, близо един до друг и да слушат тишината. В такива моменти забравяше за ужаса и кошмарите, свързани с баща му. Старият вече нямаше как да нахлуе в стаята му, да дръпне завивката му, да се докопа до него. Халвур се чувстваше спокоен и сигурен, докато лежеше така в леглото, чуваше дишането на Ани, усещаше топлия й дъх в лицето си. Преди спеше с братчето си, затова беше свикнал да има близо до себе си човек.