Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Йенсвол е подал оставка като треньор на женския отбор по хандбал — съобщи Скаре.

— Как така?

— Тръгнали са слухове. Историята с изнасилването вече е разгласена. Момичетата не се явяват на тренировки.

— Очаквах подобна развръзка. Едното неизбежно води до другото.

— Фрицнер се оказа прав — докато виновникът се пречупи, на мнозина им предстоят тежки времена. Ще се случи съвсем скоро, сега схващаш ли за какво става дума?

— Нещо друго е, нещо между Ани и Юнас — поклати глава Сейер.

— Може би е искала да й остане нещо за спомен от Ескил?

— Тогава е щяла да позвъни на вратата им и да поиска някое плюшено мече, например.

— Възможно ли е да се е провинил някак спрямо нея?

— Или спрямо нея, или спрямо някой неин близък, когото е обичала.

— Не разбирам. За Халвур ли говориш?

— Не, за сина на Юнас, за Ескил. Детето е починало, докато Юнас се е бръснел в банята.

— Защо той да е отговорен за инцидента?

— Сигурно има нещо неизяснено в обстоятелствата, довели до смъртта на детето.

Скаре изсвири с уста.

— Не знаем за никакви очевидци. През цялото време се осланяме единствено на твърденията на Юнас.

Сейер отново вдигна птицата и внимателно разчопли острата й човка.

— Как смяташ, Якоб? Какво се е случило сутринта на седми ноември?

Отвори двойната стъклена врата, направи няколко крачки и спомените го връхлетяха като потоп. Лъхна го мирис на болница — смесица от формалин и сапун, комбинирана със сладникавия аромат на шоколад от лавката и острата миризма на карамфили от цветарския магазин.

Вместо да мисли за смъртта на съпругата си, Сейер се опита да се сети за раждането на Ингри, за деня, когато дъщеря му се появи на бял свят. Тази огромна сграда помещаваше най-голямата му скръб и най-силната му радост в живота. Спомни си как влезе през същата врата и усети същите миризми. Неволно започна да сравнява новородената си дъщеря с останалите пеленачета. Струваха му се по-зачервени и дебели, с повече бръчки от Ингри, а и косите им бяха по-сплъстени. Или бяха родени преждевременно и бяха жълти като восък, или бяха преносени и приличаха на миниатюрни недохранени старци. Само Ингри беше безупречна. Спомените най-сетне му помогнаха да се отпусне.

Сейер не идваше, без да извести за посещението си, разбира се. Отне му точно осем минути да разбере по телефона кой патолог е извършил аутопсията на Ескил Юнас. Предварително обясни на персонала в съдебномедицинската зала кой случай го интересува, та междувременно да извадят съответните папки и доклади и да ги приготвят. Едно от нещата, които Сейер всъщност харесваше на бюрокрацията — тази тромава, инертна, обстоятелствена система, управляваща службите от входа до изхода — беше правилото да се записват и архивират дати, часове, имена, диагнози, рутинни процедури, нередности — всичко. Така служителите имаха възможност да намерят цялата информация и да я предоставят да я разгледа друго лице, водено от различни мотиви и необременен поглед.

Погълнат от такива разсъждения, Сейер излезе от асансьора и тръгна по коридора на осмия етаж. Усети как мирисът на болница се усили. Патологът, който по телефона му прозвуча като човек на средна възраст, изненадващо се оказа млад, закръглен мъж с обли, меки ръце. Върху бюрото му имаше картотека, телефон, купчина листове и голяма червена книга с китайски йероглифи.

— Признавам си, прегледах съвсем набързо доклада от аутопсията — подхвана лекарят, чиито очила му придаваха постоянно ужасено изражение. — Събудихте любопитството ми. Вие разследвате престъпления, нали?

Сейер кимна.

— Следователно в този смъртен случай има нещо особено?

— Засега нямам представа.

— Но сте тук заради него?

Сейер го погледна и премига два пъти. До това се сведе отговорът му. Понеже Сейер продължи да мълчи, лекарят започна да говори. Този феномен винаги удивляваше Сейер. Години наред се сдобиваше с хорските откровения именно чрез този подход.

— Трагедия — промърмори патологът. — Двегодишно момче, загинало при битов инцидент. Няколко минути го оставили без надзор. Било е мъртво при пристигането на линейката. Отворихме го и установихме пълно запушване на трахеята, причинено от храна.

— Каква храна?

— Гофрети. Всъщност дори успяхме да ги разгънем, бяха почти цели. Две цели гофретени сърца, смачкани на топка. Това е страшно много храна за толкова малка уста, макар че момчето беше едричко. После се оказа, че е бил голям лакомник и хиперактивен.