Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Сейер се опита да си представи плоча за печене на гофрети от онзи вид, дето ги приготвяше Елисе — с пет сърца. Гофретникът на Ингри беше по-модерен — само с четири сърца, а и плочите не бяха съвсем кръгли.

— Помня разрязването на трупа много ясно. Ние, патолозите, винаги запомняме трагичните случаи, те сякаш се запечатват в съзнанието ни. Повечето трупове при нас все пак са на старци около осемдесет-деветдесетгодишна възраст. Още помня тези гофретени сърца в легенчето. Децата и гофретите са нормална комбинация. Затова ми се стори още по-трагично, че те са станали причина за гибелта му. Та той ги е хапвал, за да им се радва.

— Казвате „ние“. Колко души извършихте аутопсията?

— Аз и главният патолог Арнесен. Тогава бях от новоназначените, а той обичаше да ни гледа в ръцете. Вече не е между живите. Сега началникът ни е жена.

Тази мисъл го накара да забие поглед в ръцете си.

— Две цели гофретени сърца. Бяха ли сдъвкани?

— Не и на вид. Бяха цели.

— Имате ли деца? — полюбопитства Сейер.

— Четири — доволно сподели патологът.

— Сетихте ли се за тях, докато извършвахте аутопсията?

Той погледна Сейер малко разколебано, сякаш не схвана докрай въпроса.

— Ами да, може да се каже. По-скоро се замислих по принцип за децата, как се държат.

— Да?

— Тогава синът ми тъкмо беше навършил три години — продължи патологът. — Обожава гофрети и аз постоянно му трия сол на главата, както повечето родители, да не си тъпче толкова много храна в устата.

— Но при Ескил е нямало кой да го предупреди — отбеляза Сейер.

— Да, иначе не би се случило.

Сейер не отговори.

— Опитайте се да си представите вашия син на тази възраст с чинийка гофрети пред себе си. Дали би му хрумнало да вземе две парчета от гофретата, да ги сгъне надве и да си ги натъпче в устата?

Настъпи продължително мълчание.

— Ъъъ… това момче беше по-особено.

— Откъде се сдобихте с тези сведения? За това колко е особено детето, имам предвид.

— От бащата. Той остана в болницата през целия ден. Майката дойде по-късно с по-големия им син. Всичко е отразено в документацията. Направих ви копия, както ме помолихте.

Посочи с пръст купчината книжа пред себе си и избута встрани китайската книга. Сейер разпозна първия знак на корицата — означаваше „мъж“.

— Доколкото разбрах, бащата се е намирал в банята, когато се е случило нещастието, така ли?

— Да. Бръснел се, а и момчето било вързано за стола с ремъци, които му попречили да потърси помощ. Когато бащата се върнал в кухнята, го намерил проснато над масата. Бутнало чинийката и тя се строшила на пода. За беда бащата чул само шума от счупения порцелан.

— Не се ли втурнал да провери какво става?

— Детето постоянно чупело разни предмети.

— Кой друг се е намирал в къщата по същото време?

— Само майката, доколкото разбрах. По-големият им син тъкмо бил излязъл за училищния автобус, а майката спяла на горния етаж.

— И не чула нищо?

— Нямало е какво да чуе. Детето не успяло дори да извика.

— Да, с две парчета гофрета в гърлото няма как да извика. А после мъжът й я е събудил, нали?

— Вероятно се е развикал или се е качил при нея. Хората реагират различно в подобни ситуации. Някои крещят, други се вцепеняват.

— Майката дойде ли с линейката?

— Не, пристигна по-късно. Първо отиде да вземе големия син от училище.

— Колко по-късно?

— Да видим… след около час и половина. Според доклада.

— Бихте ли описали поведението на бащата?

Лекарят се умълча и затвори очи, сякаш за да извика в съзнанието си всички подробности от онази злополучна сутрин.

— Намираше се в шок. Почти изгуби способност да говори.

— Това е напълно разбираемо. Но все пак сещате ли се какво каза? Помните ли отделни негови думи?

Лекарят го погледна въпросително и поклати глава.

— Мина доста време оттогава. Близо осем месеца.

— Въпреки това опитайте.

— Май нещо от рода „О, Господи, не! О, Господи, не!“.

— Бащата ли е повикал линейката?

— Да, така пише тук.

— Наистина ли са ви нужни двайсет минути оттук до Люнебю?

— За жалост да. И двайсет минути на връщане. В линейката нямало персонал, компетентен да извърши трахеотомия. При други обстоятелства сигурно са можели да го спасят.

— Бихте ли обяснили какво представлява това?

— Пробива се мястото между два вратни прешлена, за да се стигне до трахеята.

— Тоест, срязва се тъканта на врата?

— Да. Много проста процедура. Това е можело да го спаси. Но все пак не знаем колко време детето е стояло на столчето, преди да го открие баща му.