Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Сьолви веднага му обърна гръб. В действителност нямаше нищо против мъжете да я зяпат. Но Фрицнер беше плешив. За Сьолви животът с плешивец бе напълно немислим, както и животът с дебелак. Тази идея не се вписваше в мечтите й. Тя изобщо не се замисляше, че Еди е пълен и оплешивял. Чуждите мъже могат да са без коса, но не и нейното гадже. Изсумтя презрително и вдигна очи. Фрицнер вече не се виждаше на прозореца. Сигурно пак е седнал в лодката си, този ненормалник.

Тя чу звънеца на вратата и се завтече да отвори. Беше облечена в светлосин пола-панталон със сребърен колан на кръста и носеше обувки тип балетна пантофка.

— О! — меко възкликна тя. — Вие ли сте! Тъкмо разтребвам стаята на Ани. Влезте, мама и татко ще си дойдат всеки момент.

Сейер я последва: минаха през всекидневната и влязоха в стаята, съседна на Анината. Беше по-голяма, боядисана в пастелен цвят. Върху нощното шкафче бе поставена снимка на починалата й сестра.

— Наследих разни неща — усмихна се гузно тя. — Дреболии, дрешки, такива работи. А ако успея да придумам татко, ще избием стената към стаята на Ани и моята ще стане огромна.

Сейер кимна.

— Ще стане чудесно — промърмори той.

В същия миг изпита срам, задето го обземат арогантни чувства. Нямаше право да съди хората. Те се мъчеха да продължат живота си и им се полагаше да го сторят по своему. Никой не бива да назидава другите как да скърбят. Смъмри се на ум. Никога през живота си не бе виждал стая с повече украшения, фигурки, дреболии.

— Ще си имам и собствен телевизор — усмихна се тя. — А с допълнителна антена ще хващам телевизия „Норвегия“.

Тя се препъна на картонена кутия върху пода, докато продължаваше да вади все нови и нови предмети.

— Има най-вече книги. Ани не използваше грим и не слагаше бижута. А, има и сума ти компактдискове и касети.

— Обичате ли да четете?

— Всъщност никак, но е приятно по рафтовете да има много книги.

Сейер кимна с разбиране.

— Случило ли се е нещо? — предпазливо попита тя.

— Да, може да се каже, но засега не сме наясно какво точно означава.

Тя кимна и извади от кутията поредната вещ, опакована във вестник.

— Значи познавате Магне Юнас, Сьолви?

— Да? — въпросително потвърди тя. За миг Сейер помисли, че Сьолви се изчервява, но тя по принцип си беше червендалеста. — В момента живее в Осло, работи във фитнес клуб.

— Знаете ли дали с Ани са имали нещо помежду си?

— Нещо помежду си? — с недоумение го погледна тя.

— Дали например той си е падал по нея, или се е пробвал да я свали? Преди да излиза с вас?

— Ани го вземаше на подбив — почти с укор обясни тя. — Сякаш Халвур е цвете за мирисане. Магне поне изглежда като момче. Има мускули, нали разбирате. — Тя скъса вестника, без да погледне Сейер.

— Възможно ли е според вас да го е обидила с поведението си? — предпазливо предположи той, а в ръцете на Сьолви проблесна нещо лъскаво.

— Не е изключено. На Ани не й стигаше да го отреже. Понякога ставаше много заядлива, а и не харесваше мускулести момчета. Всички се превъзнасят колко добра и прекрасна била. Не че искам да говоря лоши неща за сестра си, но често нагрубяваше хората, а никой обаче не смее да го признае, защото е мъртва. Не разбирам как я търпеше Халвур. Тя държеше винаги сама да взема решенията.

— Така ли?

— Но с мен винаги е била мила, винаги.

При спомена за кончината на Ани по лицето й за миг се изписа ужасено изражение.

— От колко време сте заедно с Магне? — учтиво попита Сейер.

— Само от няколко седмици. Ходим на кино, такива неща.

Отговорът дойде светкавично.

— Той е по-млад от вас, нали?

— С четири години — неохотно призна тя. — Но е страшно зрял за възрастта си.

— Разбира се.

Тя вдигна нещо срещу светлината и го разгледа с присвити очи: бронзова птица на клонка; закръглено пернато създание с наклонена главица.

— Май е счупена — колебливо установи тя.

Изненадан, Сейер се вторачи в птицата. Гледката го порази като стрела в слепоочието. Птицата приличаше на фигурите, които хората обикновено поставят върху гробовете на малки деца.

— Може да стъкмя краче от солено тесто — замислено прецени Сьолви. — Или ще помоля татко да ми помогне. Птицата е много хубава.

Сейер не успя да отговори. Пред очите му бавно се оформи друга представа за Ани — по-многопластова от описанията на Халвур и родителите й.

— Какво е това според вас? — промърмори той.

— Нямам представа — вдигна рамене тя. — Някакво счупено украшение?