Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Ани Софие Холан. Нека Бог се смили над теб.

Стъписа се, опита се да разбере дали текстът наистина му допада. Не, не му звучеше добре. Сякаш Ани бе сторила нещо нередно и имаше нужда от прошка. Докато излизаше от гробището, мина и покрай гроба на Ескил Юнас. Там някой, вероятно дете, бе положил букет от глухарчета.

Налагаше се да изведе Колберг. Сейер тръгна с него, зави зад блока и го остави да се изпишка зад киселия трън. Качиха се отново в апартамента. Сейер влезе в кухнята и надникна в хладилника, за да провери какво има вътре.

Пакет наденички, твърди като бетон, замразена пица и малко пакетче с надпис „бекон“. Сейер го стисна в ръка и се усмихна леко, защото това му носеше спомени. Реши обаче да си изпържи четири яйца, поръсени със сол и черен пипер, а на кучето наряза салам. Колберг излапа храната и се сви под масата. Сейер, заровил крака в гърдите на кучето, изяде яйцата и изпи чаша мляко. Привърши вечерята за десет минути. До него лежеше разтворен вестник. „Гаджето в предварителен арест“. Сейер въздъхна, чувстваше се някак кофти. Недолюбваше пресата и начина, по който представяше неволите в живота. Накрая разчисти масата и включи кафе машината. Вероятно Халвур наистина е застрелял баща си с пушката. Сложил си е ръкавици, тикнал е оръжието в ръцете на баща си в спалния чувал, натиснал е спусъка, загладил е почвата пред бараката и тичешком се е върнал при брат си, който никога не би го издал, ако Халвур действително е бил навън, когато е отекнал изстрелът.

Пиеше си кафето във всекидневната. После се канеше да си вземе душ и да прелисти каталога на „Баня и санитарен фаянс“, пуснат в пощенската му кутия. Имаше промоция на плочки за баня — обикновени, бели, със сини делфини. След душа си полегна на късия за ръста му диван. Краката му стърчаха над ръкохватката. Не се разположи удобно, но така поне нямаше начин да заспи. Не искаше да си разваля нощния сън. И без това трудно заспиваше заради екземата си. Плъзна поглед по прозореца. Време е да го измие. Понеже живееше на тринайсетия етаж, виждаше единствено небе, започнало да придобива наситения син нюанс на вечерта. Внезапно видя муха да пълзи по пода. Синя месарка, черна и дебела. „И тя е своеобразен предвестник на пролетта“, помисли си той. Появи се още една и се приближи до първата. Не че Сейер имаше нещо против мухите, но го смущаваше нещо в начина, по който си сплитаха крачетата. Възприемаше го като нещо много лично, сравнимо с почесването по слабините в присъствието на други хора. Сякаш търсеха нещо. Появи се и трета муха. Сега вече Сейер се загледа в насекомите обезпокоен. По тялото му се разля неприятно усещане. Върху стъклото на прозореца се събраха три мухи. Странно, не литнаха. Заприиждаха все повече и повече мухи и след малко по стъклото вече гъмжеше от черни гадини. Най-сетне те все пак литнаха и се изгубиха зад стола до прозореца. Бяха толкова много, че той чуваше бръмченето им. Надигна се колебливо от дивана с погнуса, пълзяща по тялото му. Зад стола сигурно има нещо, по което кацаха. Най-сетне стана, предпазливо се приближи до тях — междувременно сърцето му се качи в гърлото — хвана стола и го дръпна отривисто. Мухите се разбягаха във всички посоки. Бяха цял рояк. Все пак на пода останаха няколко, скупчени една върху друга, явно ядяха нещо. Разбута ги с крак и най-сетне успя да ги изгони. Огризка от ябълка — изгнила и мека.

Надигна се и се олюля на дивана. Ризата му лепнеше от пот. Объркан, разтърка очи и се вторачи в прозореца. Нищо. Явно е сънувал. Главата му тежеше, тилът и краката му бяха схванати поради неудобната поза на възкъсия диван. Отиде в кухнята, взе бутилка с уиски и пакет тютюн. Недоволен от себе си, ги отнесе във всекидневната с лека въздишка. Колберг се втренчи в него с очакване. Той погледна кучето и промени решението си.

— Имаш късмет — промърмори той.

Точно за един час отиде до църквата в центъра и се върна. Сети се за майка си. Отдавна трябваше да я посети, измина доста време от последния път. „Един ден — недоволно си помисли той, — дъщеря ми Ингри ще погледне календара и ще си помисли същото: май е време да го навестя. Измина доста време от последното ми посещение. Няма да изпита радост, просто ще се почувства длъжна.“ Вероятно Скаре все пак беше прав. Какъв е смисълът човек да живее до дълбока старост? Само да бъде в тежест на близките си. Тези размисли го погълнаха изцяло и той ускори крачка. Колберг подскачаше до него. Човек не може обаче да се изостави напълно. Сейер реши да освежи банята. Елисе щеше да хареса плочките — не се съмняваше. А ако разбере, че все още не е направил ремонта… Сейер направо не смееше да си представи какво би се случило тогава. Осем години с имитация на мрамор си бяха срам и позор.