Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Нещо му е попречило.

Сейер пак загледа картата на стената. Възможностите ставаха все повече. Недоумяваше как така убиецът не е докоснал нищо на местопрестъплението. Не се е възползвал от тялото на мъртвата, не е търсил бижута или пари, не е оставил видими следи от отчаяние, гняв или някаква перверзна склонност. Просто я е оставил в красива поза с дрехите до нея, сякаш е искал да й помогне, да бъде отзивчив. Сейер взе последната фигурка на Ани, стисна я между пръстите си за миг и почти неохотно я върна на мястото й.

После бавно тръгна към езерото.

Ослушвайки се, Сейер се опита да си ги представи как вървят по пътеката: Ани в дънки и син пуловер в компанията на мъж. В мислите му той представляваше неясен образ, тъмна сянка, вероятно по-възрастен и по-едър от нея. Водят приглушен разговор, докато навлизат в гората, навярно за нещо важно. Сейер си представи как са протекли събитията. Мъжът жестикулира и обяснява нещо, Ани клати отрицателно глава, той продължава да я убеждава в каузата си, температурата се покачва. Приближават езерото, което проблясва между дърветата. Той сяда на камък, още не я е докоснал, тя колебливо се настанява до него. Мъжът умее да се изразява, говори подканящо, дружелюбно и дори може би умолително. Сейер се колебаеше как точно. После внезапно се изправя и се нахвърля върху нея, чува се силен плясък, когато Ани се потапя във водата под напора на тялото му. Мъжът вече използва двете си ръце и тежестта си, няколко птици литват нагоре в шок и ужас, а Ани стиска устни, за да не поеме вода в дробовете си. Тя се съпротивлява, дращейки с ръце в калта, докато пред очите й се изнизват секунди на червеникави, главозамайващи петна, а животът бавно отзвучава в проблясващата вода.

Сейер се вторачи в малкото късче бряг. Измина цяла вечност. Ани вече не рита и не се дърпа. Мъжът се изправя, обръща се и се взира в пътеката. Не ги е видял никой. Ани лежи по корем в мръсната вода. Вероятно позата на момичето му се е сторила грозна и той я е извадил. Бавно е започнал да идва на себе си и да разсъждава. Полицията ще я открие, ще огледа щателно местопрестъплението и ще си направи съответните изводи. Младо момиче, намерено мъртво в гората. Изнасилвач, разбира се, който е отишъл твърде далеч. Затова убиецът я съблича, но много предпазливо, мъчи се, докато откопчава копчетата, катарамата, циповете. Нарежда грижливо дрехите до трупа. Позата й не му допада, струва му се някак неприлична: Ани лежи по гръб с разкрачени крака. Иначе не би могъл да й събуе панталона. Обръща я настрани, сгъва краката й в коленете, прибира ръцете й, защото гледката на трупа на Ани ще го преследва до края на живота му и за да успее да я издържи, девойката трябва да изглежда възможно най-благоприлично.

Как се е осмелил да отдели време за всичко това?

Сейер слезе досами езерото и застана на няколко сантиметра от водата. Стоя така дълго време. В съзнанието си отново видя трупа, когато го откриха. Не бе останал с впечатлението, че убиецът е изпитвал злоба към жертвата си. Действията на похитителя по-скоро са били продиктувани от сърцераздирателно отчаяние. Представи си убиеца като изгубен нещастник, лутащ се в гъста тъмнина. Вътре е студено, няма достатъчно въздух, той блъска главата си в стената, едва диша, не вижда изход. Най-накрая пробива стената. Стената е Ани.

Сейер се обърна и бавно се върна по същия път. Убиецът вероятно е спрял колата или мотоциклета на мястото, където Сейер паркира пежото си. После убиецът отваря вратата и забелязва раницата. Колебае се, но я оставя вътре, потегля с разобличаващия товар в колата. Профучава край къщата на Раймон, край задаващите се оттам момиченце с количка за кукли и слабоумник. Те го виждат. Някои деца обръщат внимание на подробностите. Първият прилив на страх пробожда гърдите му. Той продължава нататък, минава покрай три къщи, най-сетне излиза на главния път. Сейер вече не го вижда.

Старши инспекторът се качи в колата си и пое надолу. В огледалото виждаше облака прах зад гърба си. Къщата на Раймон беше утихнала, изглеждаше почти изоставена. В клетките подскачаха бели и кафяви зайци. На двора стоеше паркиран микробус с изтощен акумулатор. Стар автомобил, вероятно с развален цилиндър? Телената мрежа и движението зад нея му напомни за собственото му детство, за годините, преди да се преместят от Дания. В зеленчуковата градина гледаха кокошки в кафез. Всяка сутрин той събираше яйцата — съвсем малки, причудливо обли, не по-големи от орехи. Стори му се, че в огледалото зърна как завесата пред един от прозорците — май в спалнята на бащата на Раймон — леко се отмести. Не беше обаче сигурен. Зави надясно и мина покрай магазина на Хорген. Там бе стоял мотоциклетистът. Сега там бе паркиран син шевролет „Блейзър“, а пред магазина стоеше жълт ескимос от рекламата за сладолед като сигурен предвестник на пролетта. Сейер свали прозореца и усети нежния полъх на ветреца. Мотивът би могъл да бъде и сексуален, макар че на пръв поглед това не се виждаше. Вероятно актът на събличането на трупа му е бил достатъчен: да я гледа легнала в тази поза, беззащитно гола и напълно неподвижна, докато той сам си помага да постигне дългоочакваното си удоволствие; докато си представя какво би могъл да й направи. Във фантазиите на убиеца Ани вероятно бе изтърпяла повече гаври. Тази версия беше напълно възможна, разбира се. Сейер за пореден път изпита ужас от неяснотата, в която бе обвито убийството. Бавно продължи по главния път и спря до входа към църквата. Пусна пред себе си трактор, който возеше щайги със зеле, и зави. Повехналите цветя върху гроба на Ани ги нямаше, нямаше го и дървения кръст. Отгоре бяха поставили надгробен камък, най-обикновен скален къс, кръгъл и гладък, сякаш измит и лъснат от морето. Вероятно са го донесли от бреговете, където Ани е сърфирала през лятото. Прочете надписа: