Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Не е невъзможно. При дългогодишно съжителство с психопат научаваш разни трикове. Халвур е доста проницателен.

— Ще се наложи ли да разгласите информацията?

— Добре е да ми дадете копие от документацията. След толкова години обаче е невъзможно да докажем каквото и да било. Според мен няма за какво да се притеснявате. И аз съм работил на село, знам как стоят нещата. Неусетно се привързваш към хората.

Шерифът се загледа тъжно през прозореца.

— Сигурно съм навредил на Халвур със сведенията, които ви предоставих. Хлапето заслужава по-добър живот. Той е най-грижовното момче на света. Гледаше майка си и брат си през всичките тези години. Разбрах, че сега живеел при старата госпожа Мунц и се грижел за нея.

— Така е.

— Най-после си намира приятелка, но всичко отново се обърква. Как е той сега, държи ли се?

— Да, горе-долу. Вероятно не е очаквал нищо друго от живота освен постоянно нещастие.

— Ако е убил баща си — шерифът погледна Сейер право в очите, — сигурно го е направил при самоотбрана. Спасил е останалите членове от семейството. Въпросът е бил на живот и смърт. Не ми се вярва да е имал друга причина да извърши убийство. Затова не е съвсем справедливо да използваме тази информация срещу него. Та ние дори не сме изяснили докрай този инцидент. Впоследствие аз си реших проблема, като го освободих. Направих така, че съмненията ми да се окажат в негова полза.

Прокара ръка по устата си.

— Бедничката Лили едва ли е знаела какво я очаква, когато се е съгласила да се омъжи за Туркел Мунц. Баща ми беше шериф тук преди мен и от него съм чувал, че Туркел винаги създавал неприятности. Бил типичен пакостник, но изглеждал елегантно, а Лили била красавица. Всеки поотделно би могъл да постигне нещо в живота си. Но някои комбинации просто не сработват, а?

Сейер кимна.

— По-късно през деня имаме среща на отдела. Ще се наложи да обсъдим дали да подведем Халвур под отговорност. Боя се, че…

— Да?

— Боя се, че няма да успея да убедя колегите си да го освободим. Не и след разговора ни.

Холтеман прелисти доклада и погледна строго полицаите, сякаш се опитваше да постигне резултати от разследването чрез силата на погледа си. Беше мъж, когото никой не би взел за интелигентен началник, срещне ли го, например, на опашката пред касата в кварталния магазин. Холтеман беше сух и посивял като повехнала трева, с лъскаво, потно, голо теме и замъглени очи, разделени на две зад бифокалните стъкла на очилата му.

— А онзи ненормалник в селото? — подзе той. — Проверихте ли го обстойно?

— Раймон Локе ли?

— Онзи, дето покрил трупа с якето си. Според Карлсен из селото се носят слухове за него.

— Доста — лаконично потвърди Сейер. — Кои по-конкретно имате предвид?

— Говори се например, че обикаля с микробуса си и точи лиги след девойките. Носят се слухове и за баща му. Изобщо не бил болен, но лежал по цял ден, четял порносписания и оставял нещастника да върши цялата работа. Може Раймон да е попогледнал някое списание и да се е вдъхновил.

— Убиецът определено е от близкото обкръжение на момичето — отсече Сейер. — Според мен се опитва да ни изманипулира.

— Вярваш ли на думите на Халвур?

— Да — потвърди Сейер. — Освен това някакъв мистериозен тип се е появил в двора и оттогава Раймон се кълне, че колата, която видели с Рагнхил, била червена.

— Ама че история. Възможно е да е бил невинен турист. Раймон не е с всичкия си, нали? Вярваш ли му?

— Точно затова му вярвам — прехапа устната си Сейер. — Не е достатъчно умен, за да си съчини подобно нещо. Според мен някой действително е ходил у тях и го е убедил да си промени мнението за цвета за колата.

— Тоест, същият човек, който се е промъкнал под прозореца на Халвур и е подхвърлил раницата в бараката?

— Възможно е.

— Обикновено не си толкова доверчив, Конрад. Как така си се оставил да те омагьосат един луд и един тийнейджър?

Сейер усети прилив на неприязън. Наставническият тон на началника никак не му допадна и вероятно Сейер наистина бе на път да остави интуицията си да засенчи неоспоримите факти: Халвур е най-близкият човек до Ани, нейният приятел.

— Какви подробности ти съобщи Халвур? — попита Холтеман, стана от стола и седна на бюрото. Сега и в буквален, и в преносен смисъл гледаше Сейер отвисоко .

— Чул как някой запалва кола, вероятно стара, с развален цилиндър. Звукът идвал от главния път.

— Там има обръщало. Спират много шофьори.

— Ясно ми е. Нека да го пуснем. Няма да избяга.