Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Пресуши чашата и си избърса устата.

— Познаваш ли родителите му?

— Знам ги.

— А големия син?

— Магне? Само на външен вид.

— Да е проявявал интерес към Ани?

— Нищо необичайно, пускаше й дълги погледи, като минехме край него.

— Как ти се струва това, Халвур? Други момчета да се заглеждат по гаджето ти?

— Първо, свикнал съм с подобни прояви. И второ, Ани беше доста враждебна към такива момчета.

— Въпреки това е отишла с някого до езерото. Явно има изключение, Халвур.

— Ясно ми е.

Халвур изглеждаше изморен. Затвори очи. На светлината от лампата белегът до устата му лъщеше като сребърна нишка.

— Неведнъж се е случвало да не разбирам настроенията на Ани. Понякога се ядосваше без причина, друг път ставаше раздразнителна, а ако я попитах какво има, ставаше още по-лошо. Сопваше ми се. „Не може да споделиш всичко на този свят просто така“, негодуваше тя.

Халвур дишаше с мъка.

— Значи си имал чувството, че Ани е знаела нещо и то я е измъчвало?

— Не съм сигурен. Вероятно сте прав. Споделях с Ани много неща за себе си. Тя знаеше повечето неща за мен. Исках да й покажа, че няма нищо страшно да се довериш някому.

— Но твоите откровения вероятно не са били сравними с нейната тайна? Може би е криела от теб нещо много по-сериозно.

Няма как да е по-сериозно. Няма начин.

— Халвур?

— Имаше нещо — промълви младежът и отвори очи, — което бе надвиснало над Ани като дамоклев меч.

Нещо бе надвиснало над Ани като дамоклев меч.

Той усети колко достоверно му звучи така сполучливо формулираното изречение. Или просто му се искаше да му повярва? И все пак — раницата бе оставена в бараката. Интуицията му подсказваше, че Халвур крие нещо. Сейер се загледа в пътя пред себе си и прехвърли няколко изречения наум. Ани е обичала да гледа чужди деца. Най-симпатичното й хлапе е било проблемно, а впоследствие е починало. Ани не е можела да забременее, а и не й е оставало много живот. Не е имала желание да се конкурира с останалите спортисти, а само да тича сама по улиците. Имала си е приятел, когото от време на време е скастряла, зарязвала го е и пак го е приемала. Като че ли самата тя не е знаела какво иска. Тези факти не му помагаха да намери отговор на въпросите си.

Мушна ръце в джобовете си и мина през паркинга. Намери си колата и внимателно я изкара на пътя. Тръгна към съседната община, където Халвур бе изтъркал детските си обувки или по-скоро е усещал липсата им. Някога кабинетът на местния шериф се помещаваше в стара къща, но сега Сейер се озова в офис в новопостроен търговски център, притиснат между магазин за хранителни стоки и финансова служба. Почака малко в преддверието, потънал в собствените си грижи. Шерифът влезе в помещението и се здрависа с него. Ръката му над пръстите беше бледа, осеяна с лунички. Шерифът, слаб, около четирийсетгодишен, имаше лоша пигментация на кожата и косата. Синьозелените му очи гледаха със зле прикрито любопитство. Все пак изглеждаше много отзивчив. Не всеки ден в кабинета му идваха старши инспектори от града. През по-голямата част от времето сякаш светът не си спомняше за съществуването на службата му.

— Благодаря ви за отделеното време — Сейер го последва по коридора.

— Споменахте, че се касае за убийство. За Ани Холан ли става дума?

Сейер кимна.

— Следя информацията по вестниците. Тъй като сте тук, вероятно имате заподозрян и очаквате да го познавам? Така ли да ви разбирам?

Посочи на Сейер стол.

— Ами… да, в общи линии. Всъщност приятелят й е в ареста. Открихме улики в дома му и просто нямахме избор.

— А сте искали да имате ли?

— Не допускам да го е извършил той.

Усмихна се на собствените си думи.

— Ясно, случва се — откликна шерифът без ирония. Скръсти розовите си ръце и зачака.

— През декември 1992-ра във вашия район е станало самоубийство. Заради инцидента двама братя са изпратени в детския дом в Беркели, а майка им се е озовала в психиатричното отделение на Централната болница. Търся информация за Халвур Мунц, роден през 1976-а, син на Туркел и Лили Мунц.

Шерифът веднага се сети за какво става дума. Внезапно лицето му придоби угрижен вид.

— Вие сте работили по този случай, нали?

— Да, за съжаление, заедно с по-млад от мен полицай. Халвур, по-големият брат, ми се обади на домашния ми телефон. Случи се през нощта. Помня датата, тринайсети декември, защото дъщеря ми изпълняваше ролята на Лусия в училище 11 11 Света Лусия — традиционен скандинавски празник преди Коледа. — Бел. прев. . Не посмях да тръгна сам и взех със себе си новоназначен колега. Не знаех вече какво да очаквам от това семейство. Отидохме до къщата им и намерихме майката на дивана във всекидневната, скрита под завивката, а двете деца бяха на втория етаж. Халвур не обели дума. Лежеше до малкия си брат. Изглеждаше ужасно. Навсякъде имаше кръв. Проверихме дали момчетата са живи и си отдъхнахме. После започнахме да търсим. Намерихме бащата в бараката за дърва в стар, разяден спален чувал. Половината му глава беше отнесена.