Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Нямам представа.

— Нов приятел?

— Няма нищо такова.

— Откъде знаеш?

— Ани щеше да ми каже.

— Да не си въобразяваш, че девойките тичат на секундата да ти съобщят за обрата, настъпил в чувствата им? С колко момичета си бил, Халвур?

— Щеше да ми каже, вие не познавате Ани.

— Така е. Била е по-различна от повечето момичета, но все е имала нещо общо с тях, нали, Халвур?

— Не знам какви са повечето момичета.

Халвур се сви на стола. Мушна пръст между гумената подметка и плата на обувката си и започна да ги разделя.

— По-добре потърсете отпечатъци по раницата.

— Непременно. Не е обаче никак трудно да премахнеш следи от пръсти. Силно подозирам, че ще открием отпечатъци само от баба ти и от теб.

— Не съм докосвал раницата. Едва днес я пипнах.

— Ще видим. Раницата ни дава повод да проверим по-обстойно мотоциклета, екипа и каската ти. И да обискираме къщата ти. Искаш ли нещо, преди да продължим?

— Не.

Цепнатината в обувката му се разшири. Той престана да я човърка.

— Налага ли се да остана тук през нощта?

— Боя се, че да. Ако успееш да погледнеш отстрани, сигурно ще разбереш защо съм принуден да те задържа.

— Колко време ще остана тук?

— Още не мога да ти кажа.

Погледна през масата лицето на момчето и поомекна.

— Какво пишеш на компютъра си, Халвур? Прекарваш часове наред пред екрана. Връщаш се от работа и седиш там до полунощ. Ще ми споделиш ли?

— Да не би да ме шпионирате? — вдигна очи Халвур.

— Донякъде. В момента следим доста хора. Водиш ли си дневник?

— Не, само се забавлявам: играя шах, например.

— Със себе си?

— С Дева Мария — сухо отвърна Халвур.

Сейер премига.

— Съветвам те да ми кажеш каквото знаеш. Криеш нещо, Халвур, сигурен съм. Двамата ли бяхте? Да не би да прикриваш свой съучастник?

— Седя върху стол с облегалка и задникът ми се поти — кисело отговори Халвур.

— Ако те подведем под отговорност, вероятно ще се наложи да конфискуваме компютъра ти.

— На ваше разположение е — неочаквано се усмихна младежът. — Но няма да успеете да влезете в него.

— Така ли? И защо?

Халвур отново си затвори упорито устата и продължи да човърка обувката си.

— Да не си ограничил достъпа до него?

Устата му пресъхна, но не искаше да си проси кока-кола. Вкъщи имаше малцова бира. Замисли се за нея.

— Значи в компютъра ти има нещо важно, щом си се погрижил никой да не го научи.

— Не, ей така, за кеф.

— Ще започнеш ли да ми отговаряш с по-дълги изречения, Халвур?

— Не е от значение. Драскам си разни неща, когато ми доскучае.

Сейер се изправи, столът се катурна назад и падна беззвучно върху линолеума.

— Струваш ми се жаден. Ще донеса по една кола-кола.

Сейер излезе от стаята и Халвур остана сам. Обувката му вече имаше доста голяма дупка и през нея се виждаше мръсният му чорап. В далечината зави сирена, но не успя да разбере дали е линейка, пожарна или полиция. Иначе в голямата сграда се чуваше постоянно жужене като в киносалон преди началото на прожекция. Сейер се появи с две бутилки и отварачка.

— Ще открехна прозореца, става ли?

Халвур кимна.

— Не съм го направил аз.

Сейер извади пластмасови чашки и наля кока-кола. Газираната напитка се надигна и преля.

— Нямам мотив да я убивам.

— На пръв поглед и аз така смятам — съгласи се Сейер. Въздъхна и отпи. — Но това не значи, че нямаш. Понякога чувствата ни вземат обрат и вършим необмислени неща. Обяснението в такива случаи е много просто. Познато ли ти звучи?

Халвур мълчеше.

— Познаваш ли Раймон, дето живее близо до Възвишението?

— Болният от синдрома на Даун? Случва се да го видя от време на време по улицата.

— Ходил ли си до къщата му?

— Минавал съм оттам с мотоциклета. Гледа зайци.

— Говориш ли си с него?

— Не.

— Знаеш ли, че Кнют Йенсвол, треньорът на Ани по хандбал, е излежавал присъда за изнасилване?

— Ани ми каза.

— Кой друг знае?

— Нямам представа.

— Познаваше ли Ескил Юнас, когото Ани е гледала редовно?

— Да — изненадано вдигна очи Халвур. — Малкият почина.

— Разкажи ми за него.

— Защо? — попита Халвур с недоумение.

— Просто го направи.

— Ами, Ескил беше жизнено и весело дете.

— Жизнено и весело?

— Кипеше от енергия.

— Проблемно дете?

— Малко трудно за контролиране. Не можеше да стои на едно място. Май му даваха и лекарства. Постоянно се налагаше да го връзват — в количката, на стола. Няколко пъти и аз помагах на Ани да го бави. Но, нали знаете, тя…