Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Той млъкна, а Сейер почти видя как страшните гледки се заредиха като сенки в ирисите му, картина след картина.

— Не беше никак лесно да изкопчим нещо от малките. Седяха вкопчени един в друг, без да обелят дума. След безкрайно шикалкавене Халвур разказа как баща му пил цял ден от сутринта и изпаднал в неконтролируем гняв. Започнал да говори несвързано и опустошил части от първия етаж. Момчетата прекарали по-голямата част от деня навън, но когато се стъмнило, се прибрали, защото станало студено. През нощта се събудил, а баща му стоял надвесен над него с ножа за хляб в ръка. Порязал Халвур веднъж, после сякаш осъзнал какво е направил и се втурнал навън. Халвур чул как вратата се затръшва. После бащата явно се мъчел да отвори вратата на бараката и влязъл там. На двора имаха старомодна барака. След известно време проехтели изстрели. Халвур не посмял да излезе, за да провери какво става. Куражът му стигнал само да се промъкне във всекидневната и ми се обади по телефона. Предполагал е обаче какво е станало. Каза ми колко се страхува баща му да не е пострадал. Агенцията за защита на детето години наред искаше да изведе децата от семейната им среда, но Халвур винаги се съпротивляваше. Онази нощ, за всеобща изненада, не протестира срещу действията им.

— Как прие смъртта на баща си?

Шерифът се изправи и се поразходи из стаята. Позабави се с продължението на разказа си. Изглеждаше разтревожен. Сейер не му помогна с нищо, за да излезе от неловката ситуация.

— Не му беше лесно да изрази чувствата си. Халвур беше затворен по характер. Но, честно казано, не изпитваше отчаяние. По-скоро целеустременост, вероятно защото новият живот най-сетне щеше да започне. Смъртта на бащата представляваше своеобразен повратен момент. Навярно е почувствал облекчение. Тези деца изпитваха постоянен страх и никога не получаваха нужното.

Млъкна отново. Все още стоеше с гръб и чакаше коментара на Сейер. Все пак именно той бе дошъл с молба за помощ. Сейер обаче не каза нищо. Шерифът постоя така, погълнат от мъчителни мисли. Най-сетне се обърна.

— Едва по-късно започнахме да разсъждаваме — той седна на мястото си. — Бащата лежеше в спален чувал, беше съблякъл якето си, събул ботушите си, дори бе сгънал пуловера си и го беше сложил под главата си. Искам да кажа, че действително си беше легнал да спи, а не — пое си дъх, — за да умре. После ни хрумна възможността някой да му е помогнал да се пренесе във вечността.

Сейер затвори очи. Разтърка силно точка от веждата си и усети как пред окото му падна малка люспа от кожата му.

— Халвур ли заподозряхте?

— Да — тежко въздъхна той. — Халвур. Вероятно го е последвал навън, видял го е да заспива, мушнал е пушката в чувала, в ръцете на баща си и е натиснал спусъка.

Обяснението смрази кръвта в жилите на Сейер.

— Какво направихте?

— Нищо.

Шерифът разпери безпомощно ръце.

— Не предприехме абсолютно никакви действия. А и не открихме нищо, което да го уличи в убийство; нищо конкретно, освен факта, че бащата беше пиян до несвяст и явно за по-удобно си бе събул ботушите и направил възглавница от пуловера си. Раната изглеждаше типична за самоубиец: от упор, с входно отвърстие под брадичката и изходно на върха на черепа. Шестнайсети калибър. По пушката нямаше други отпечатъци. Не открихме подозрителни следи от стъпки около бараката. За разлика от вас ние имахме избор. Сигурно ще го наречете другояче: небрежно изпълнение на служебните задължения или направо непростима проява на непрофесионализъм.

— Сещам се и за по-груби формулировки — внезапно Сейер се усмихна: — Ако искам. Разговаряхте ли с него?

— Повикахме го на рутинен разпит, нали все пак става дума за стрелба. Но не получихме яснота по въпроса. Брат му нямаше шест години, не познаваше часовника, нямаше как да потвърди или да отрече кога се е случило. Майката се бе натъпкала с валиум, а никой от съседите не бе чул изстрела. Живееха доста далеч от останалите — в отвратителна къща, първоначално била магазин за хранителни стоки: сива зидана постройка с високо каменно стълбище и само един огромен прозорец до вратата.

Избърса безпричинно носа си.

— Но за щастие някои факти говорят за противното.

— В смисъл?

— В случай, че наистина Халвур е стрелял, трябва да е лежал по корем до баща си, с пушка, опряна на гърдите му и дуло точно под брадичката, ако се съди по ъгъла на изстрела. Дали петнайсетгодишно момче с разцепена на две буза би могло да разсъждава толкова трезво?