Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Най-сетне седна да изпие заслужената чаша уиски. А може и да успее да заспи, вече ставаше късно. Затвори запушалката и чу звънеца на вратата. Скаре го поздрави, този път не толкова скромно. Дошъл пеш, но сбърчи нос с погнуса, когато Сейер му предложи уиски.

— Нямаш ли бира?

— Не, но ще попитам Колберг. Той си складира малко бира най-долу в хладилника — съвсем сериозно обясни Сейер, изчезна някъде и се върна с бутилка наливна бира.

— Умееш ли да редиш фаянсови плочки?

— Да. Ходил съм на курс. Номерът е да не претупваш подготовката. Нужна ли ти е помощ?

— Да. Какво ще кажеш за тези? — Сейер посочи брошурата със сините делфини.

— Много са хубави. А сега какви имаш?

— Имитация на мрамор.

Скаре кимна с разбиране и отпи от бирата.

— Пръстовите отпечатъци на Халвур не съвпадат с отпечатъците по катарамата на Ани — неочаквано обяви той. — Холтеман склони да го пуснем.

Сейер не отговори. Усети някакво облекчение, примесено с раздразнение. Радваше се, че Халвур не е убиецът, но се почувства разочарован от липсата на заподозрян.

— Сънувах много гаден сън — призна той, изненадан от откровеността си. — Зад онзи стол намерих изгнила ябълка, нападната от огромни черни мухи.

— Провери ли дали наистина има огризка? — ухили се Скаре.

Сейер отпи от уискито и кимна.

— Само някакви влакънца. Дали сънят ми значи нещо?

— Вероятно сме забравили да дръпнем някоя мебел; нещо, което през цялото време си е било там, но не сме се сетили за него. Този сън определено е предзнаменование. Сега трябва само да намерим стола.

— Значи според теб е нужно да се преориентираме към мебелния бранш?

Сейер се разсмя на шегата си. Това рядко се случваше.

— Надявах се да имаш няколко коза — призна Скаре. — Не мога да се примиря, че сме до кривата круша. Седмиците си вървят, а папката на Ани е набъбнала. Нали ти си човекът, който дава съвети.

— В смисъл?

— Името ти е такова — усмихна се Скаре. — Конрад означава „даващият съвети“.

Сейер вдигна вежда. Тя се движеше независимо от другата по забележителен начин.

— Откъде знаеш?

— Вкъщи имам такава книга. Разгръщам я и проверявам какво означават имената на познатите ми. Правя го за забавление.

— Какво означава Ани? — нетърпеливо попита Сейер.

— Красива.

— Боже мой. Е, в момента не мога да оправдая името си. Не губи надежда, Якоб. А какво е значението на името Халвур?

— Пазителя.

„Обърна се към мен на малко име — удиви се наум Скаре. — За пръв път ми казва Якоб.“

Слънцето клонеше към залез, лъчите му падаха косо над верандата и топлеха приятно единия ъгъл. Там можеха спокойно да захвърлят якетата. Чакаха да се нагрее грилът. Миришеше на въглища и течност за разпалване, както и на маточина. Ингри я отглеждаше в саксия на верандата и току-що я бе поляла.

Сейер седеше с внука си на колене и го люлееше непрекъснато — чак бедрените мускули го заболяха. Когато това дете порасне, надмине го на ръст и езикът му загрубее, нещо в Сейер щеше да умре. Затова той винаги изпитваше меланхолия, когато вземеше Матеус в скута си, но по гърба му пробягваше и някакво блаженство.

Ингри се изправи, вдигна сабото от пода и тръсна обувките три пъти. Чак тогава се обу.

— Защо го правиш? — полюбопитства той.

— Стар навик от Сомалия — усмихна се тя.

— Но тук няма змии и скорпиони.

— Превърнало се е в натрапчива мисъл — засмя се тя. — Правя го несъзнателно. А има оси и усойници.

— Мислиш ли, че усойница би се пъхнала в обувка?

— Нямам представа.

Той притисна внучето до гърдите си и подуши вратлето му.

— Люлей ме, дядо — помоли малкият.

— Краката ми се измориха. Я иди да донесеш някоя книжка да ти почета.

Матеус скочи на пода и се втурна в апартамента.

— Как си иначе, татко? — неочаквано го попита Ингри с небрежен детски глас.

„Иначе“, помисли си той. Това значеше всъщност , как се чувства, какво става в душата му. Или би могло да се възприеме и като замаскиран въпрос дали се е случило нещо. Например, дали си е намерил приятелка, дали поддържа връзка по интернет. Нито едното от двете. Само това оставаше!

— Добре съм, благодаря? — въпросително отвърна той с невинна интонация.

— Дните вече не ти се струват толкова дълги, а?

Боже, колко предпазливо го разпитва! Какво ли цели?

— Много съм зает в службата. А и нали си имам вас.

Последните думи я накараха да се засуети с приборите за салатата. После се зае да бърка доматите и краставиците с удвоено старание.