Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Да сте забелязали непознати за вас хора в компанията на Ани в последно време? Да ви е споделила за нови приятели?

— Тя не обичаше да се среща с нови хора.

Сьолви приглади блузата си.

— Знаете ли дали си е водила дневник?

— О, не, Ани не беше такава. По-различна беше от другите момичета, почти като момче. Дори не си слагаше грим. Не понасяше накити. Носеше медальона на Халвур, но само защото той я врънкаше. Всъщност дори й пречеше, докато тича.

Гласът й звучеше високо и сладникаво като на малко момиче. Не личеше, че е шест години по-голяма от Ани. Бъдете мили с мен, молеше сякаш тя, нали виждате колко съм крехка и мъничка.

— Познавате ли приятелите й?

— Те са по-малки от мен, но знам кои са.

Въртеше пръстените си и отговаряше колебливо, сякаш се опитваше да намери изход от създалата се ситуация.

— Кой според вас я познаваше най-добре?

— Събираше се с Анете, но само ако правеха нещо заедно. Не за да си говорят.

— Къщата ви е малко отдалечена — предпазливо отбеляза той. — Възможно ли е да е решила да се качи на автостоп?

— Изключено. Аз също не го правя — побърза да добави тя. — Но често се случва някой от селото да спре и да ни вземе с колата си. Познаваме почти всички.

„Почти“, отбеляза си той наум.

— Да ви се е струвала нещастна в последно време?

— Не чак нещастна. Е, не преливаше от щастие. Тя не проявяваше интерес към нещата, от които се вълнуват повечето момичета. Занимаваше се само с училището и тичането.

— А Халвур?

— Не съм съвсем наясно, но ми се струваше апатична и към него. Сякаш така и не можеше да реши дали да бъде с него, или не.

Пред очите на Сейер се появи образът на момиче със скептичен поглед, обърнало гръб на света; прави каквото си иска, проявява независимост и държи всички на разстояние. Защо?

— Според майка ви Ани преди е била по-жизнена. Вие как мислите? — попита той.

— Ами да, преди беше по-приказлива.

Скаре неочаквано си прочисти гърлото.

— А внезапна ли ви се стори промяната? — намеси се той. — Или настъпи постепенно, за дълъг период от време?

— Не — двете жени се спогледаха. — Не съм сигурна. Тя просто стана друга.

— Кога се случи това, Сьолви?

— Миналата година — вдигна рамене тя. — Скъса с Халвур, веднага след това заряза и хандбала. Израсна изведнъж. Всичките й дрехи й умаляха, а тя стана някак мълчалива.

— Сърдита, намусена?

— Не, мълчалива. Сякаш разочарована.

Разочарована .

Сейер кимна разбиращо. Погледна Сьолви. Панталонът й беше потресаващ — с цвета на люляците от детството му.

— Знаете ли дали Ани и Халвур са имали сексуална връзка?

— Не съм сигурна — отвърна тя и се изчерви до корените на косите си. — Попитайте Халвур.

— Така и смятам да направя.

— Сестрата е от момичетата, които често се оказват жертви — разсъждаваше на глас Сейер, докато се возеха в колата. — Жертва на мъже с лоши намерения, имам предвид. Изцяло е обсебена от собствената си личност и от идеята да я харесат, затова не долавя сигналите за опасност. Типичната жертва е Сьолви, не Ани. Ани е била резервирана и е спортувала; не се е стараела да направи добро впечатление. Не се е возила на автостоп, не е искала да се запознава с нови хора. Ако се е качвала в нечия кола, то със сигурност е познавала човека.

— Да, май стигнахме и по-рано до този извод — погледна го Скаре.

— Знам.

— Ти имаш дъщеря — подхвърли Скаре с любопитство. — И тя е била в пубертета. Как мина при нея?

— А — махна Сейер и погледна през прозореца. — Елисе се грижеше за тези неща. Но помня периода много ясно. Пубертетът е много трудно проходим терен. Докато навърши тринайсет, Ингри беше слънчев лъч, после започна да ръмжи. Ръмжа така една година, а на четиринайсет започна да лае. После нещата се уталожиха.

Да, после тя се поуспокои. Сейер помнеше, че на петнайсет дъщеря му вече напомняше на малка жена и той не знаеше как да общува с нея. Сигурно така се е чувствал и Холан. Когато детето ти вече не е дете, трябва да намериш нов подход към него. Никак не е лесно.

— Значи мъчното продължи една-две години, а после свърши?

— Да — кимна замислено той. — Май така беше.

— Питаш се кое е предизвикало промяната у Ани, нали?

— Случило се е нещо. Трябва да разбера какво. Какво момиче е била, кой я е убил и защо. Време е да навестим Халвур Мунц. Сигурно вече ни очаква. Според теб как се чувства?

— Нямам представа. Може ли да запаля цигара в колата?

— Не. Впрочем косата ти е станала доста дълга, а?