Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Какво искаха? — попита той.

Сейер и Скаре отидоха да хапнат в столовата на областния съд.

— Омлетът е сух — оплака се Скаре. — Оставили са го да престои в тигана.

— Така ли?

— Яйцето продължава да се втвърдява дълго след като го дръпнеш от котлона. Трябва да го сипеш в чинията, докато е още рохко.

Сейер нямаше възражения. Готвенето не му беше силна страна.

— А и са сипали мляко. Така развалят цвета.

— Да не си ходил в училище за готвачи?

— Само на курс.

— Виж ти, да не ти се надява човек.

Той обра остатъците в чинията със залък хляб и се избърса грижливо със салфетката.

— Ще започнем от „Кристал“. Ти тръгваш от едната страна, аз — от другата. На всеки се падат по десет къщи. Ще изчакаме до пет, когато хората се приберат от работа.

— На какво да обърна внимание? — попита Скаре и си погледна часовника. След два пушенето беше разрешено.

— На необичайни неща. Каквото и да е. Разпитай ги каква е била Ани преди и дали се е променила в последно време. Вложи целия си чар, за да ги предразположиш. Накратко: накарай ги да ти се разкрият.

— Добре е да поговорим насаме с Еди Холан.

— И аз си го помислих. След няколко дни ще го помоля да дойде. Не забравяй, че майката беше в шок. Полека-лека ще се успокои.

— Впечатленията им от поведението на Ани доста се разминават…

— Така става понякога. Имаш ли деца, Скаре?

— Не.

Запали си цигара и издуха дима надясно от шефа си.

— Сестра й сигурно се е прибрала от Тронхайм. Трябва да поговорим и с нея.

След като се нахраниха, се отбиха в отдела по експертно-криминална дейност, но не се сдобиха с никакви разобличаващи факти за зимното яке, с което бе покрит трупът.

— Внос от Китай. Такива якета се продават във всички евтини търговски вериги. Според вносителя пуснали на пазара две хиляди такива якета. В джоба има плик с дражета, рефлектор и няколко светли косъма, вероятно от куче. Не ме питай каква порода. Иначе нищо друго.

— Какъв размер е якето?

— Най-големият, но ръкавите бяха запретнати.

— Някога хората носели във връхните си дрехи бележка с името си — носталгично отбеляза Сейер.

— През Средновековието — да.

— А хапчето?

— Опасявам се, че ще те разочаровам. Най-обикновен ментов бонбон от онези, дето сега са на мода. Мъничък и страшно лют.

Сейер очакваше да получи повече информация. Ментовият бонбон не представляваше ценна находка. Че кой не носи такива дражета в джобовете си. Самият Сейер винаги имаше бонбони под ръка.

Върнаха се на улица „Кристал“. Там бе настъпило оживление. Гъмжеше от хлапета с различни превозни средства: велосипеди на три колела, трактори, колички с кукли. Забелязваше се и самоделно направена детска кола с развяваща се във въздуха грапава опашка. Когато полицейският автомобил спря до пощенските кутии, колоритната изложба на колела застина. Скаре не се стърпя и провери спирачките на няколко превозни средства. Собственикът на трактор „Маси Фъргюсън“ сигурно напълни гащите от страх, когато му обърна внимание за счупения заден стоп.

Повечето обитатели на улицата се бяха досетили, че се е случило нещо, но не знаеха какво. Никой не смееше да позвъни на семейство Холан и да ги попита.

Двамата полицаи се отбиваха от къща в къща, всеки от своята страна на улицата, и ставаха свидетели как хората отказват да повярват, а по лицата им се изписваше шок. Няколко жени се разплакаха, а мъжете пребледняваха и ставаха мълчаливи. Полицаите ги изчакваха известно време да дойдат на себе си и задаваха въпросите си. Всички познаваха Ани добре. Някои жени я забелязали да отива нанякъде. Семейство Холан живееха по-далеч и Ани минала покрай всички къщи. Гледала децата им години наред, но миналата година се отказала. Кажи-речи всички споменаха за заниманията й с хандбал и се учудили, когато решила да ги прекрати, защото Ани се справяла отлично като вратарка и постоянно пишели за нея в местния вестник. Възрастна двойка отбеляза, че момичето преди кипяло от енергия и било много по-общително, но отдавали промяната на възрастта. За кратко време пораснала много. Преди била дребна и слабичка, а после изведнъж се източила.

Скаре не влизаше в къщите по хронологичен ред. Намираше се в портокаловожълтата къща. Там живееше около петдесетгодишен ерген. Насред всекидневната му стоеше хубава малка лодка с опънати платна, а дъното й бе покрито с дюшек и купчина възглавници. На планшира човекът бе монтирал поставка за бутилка. Скаре зяпна от удивление. Лодката искреше в яркочервено, а платната бяха бели. Някъде в съзнанието на Скаре се мерна собственият му апартамент, обзаведен скромно, но изцяло със стандартни мебели.