Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Оттук минават много туристи. Но вчера нямаше. Само тукашни. Пътят свършва до Възвишението.

— Значи не си видял никого?

— А, видях един човек — най-сетне си спомни Раймон. — Точно когато тръгвахме към дома й. Профуча покрай нас като на рали.

— Качваше ли се или слизаше?

— Слизаше.

„Профуча покрай нас — повтори си наум Сейер. — Какво ли значение влага в тези думи човек, шофиращ само на втора скорост?“

— Позна ли колата? Да не е била на някой тукашен?

— Хората в селото не карат толкова бясно.

Сейер пресметна наум.

— Рагнхил се прибра малко преди два часа̀, значи сте видели колата около един и половина? До езерото се стига бързо, нали?

— Да.

— Шофьорът караше бързо, а?

— Чак се вдигна прахоляк. Ама сега е много сухо.

— Каква беше колата?

Сейер притаи дъх. Описание на кола, забелязана близо до местопрестъплението в часовете около убийството, би дало силен тласък на разследването.

— Съвсем обикновена — доволно се усмихна Раймон.

— Обикновена? — търпеливо повтори Сейер. — Какво искаш да кажеш?

— Не беше камион, нито микробус. Беше обикновена кола.

— Аха. Обикновен личен автомобил. Бива ли те с марките?

— Не особено.

— Каква кола има баща ти?

— Тойота „Хиас“ — изпъчи се той.

— Виждаш ли полицейската кола навън? Каква марка е?

— Онази ли? Нали ти го каза. Полицейска.

Той се местеше неспокойно на стола и изведнъж се натъжи.

— А цвета, Раймон? Забеляза ли какъв цвят беше колата?

Той се напрегна отново, но поклати обезсърчено глава.

— Много прах се вдигна. Не можеше да се види какъв цвят е — промърмори той.

— А сещаш ли се дали беше тъмна, или светла?

Сейер не се отказваше. Скаре продължаваше да пише, удивен от добродушния тон на шефа си. По принцип Сейер говореше по-малко.

— Нещо средно. Кафява, сива или зелена. Мръсен цвят. Вдигна се много прах. Питайте Рагнхил, и тя я видя.

— Вече го направихме. И според нея колата е сива или зелена. Но тя не успя да ни каже дали е нова и хубава, или стара и грозна.

— Не беше стара и грозна — категорично отсече Рай-мон. — Нещо средно.

— Аха, ясно.

— На покрива имаше нещо — неочаквано изтърси той.

— Така ли? Какво?

— Продълговата кутия. Плоска, черна.

— За ски ли? — предположи Скаре.

— Да, сигурно — поколеба се Раймон.

Скаре се усмихна и отбеляза казаното, очарован от старателния Раймон.

— Браво на теб, Раймон. Записа ли последното, Скаре? Значи баща ти е на легло?

— Сега май чака да му занеса храна.

— Няма да те бавим повече. Може ли да го поздравим, преди да тръгнем?

— Да, ще ви заведа.

Излезе от всекидневната, последван от двамата мъже. Спря в дъното на коридора и отвори вратата много внимателно, почти с благоговение. На леглото хъркаше старец. Зъбната му протеза беше потопена в чаша на нощното шкафче.

— Няма да го будим — прошепна Сейер и се измъкна на пръсти.

Благодариха на Раймон и излязоха на двора. Той се затътри по петите им.

— Може би пак ще дойдем. Имаш много хубави зайци — усмихна се Скаре.

— И Рагнхил ги хареса. Искаш ли да ти дам да подържиш някое зайче?

— Друг път.

Те му помахаха за сбогом и потеглиха по неравния път. Сейер барабанеше раздразнено по волана.

— Важно е да разберем каква е тази кола. Какво значи „нещо средно“? Имала и кутия за ски на покрива! Рагнхил не спомена нищо такова.

— Много хора си носят ските на покрива на колата.

— Не и аз. Спри ей там.

Паркираха пред къщата до червена мазда. От плевнята ги забеляза жена с шапка с козирка, обута в спортен панталон и гумени ботуши. Излезе на двора.

Сейер посочи червената кола.

— От полицията сме — учтиво се представи той. — Имате ли други коли освен тази?

— Още две — учудено отвърна тя. — Мъжът ми има мерцедес комби, а синът ни — фолксваген „Голф“. Защо се интересувате?

— Какъв цвят са? — в отговор попита той.

Тя го изгледа още по-озадачено.

— Мерцедесът е бял, а голфът — червен.

— А в съседната къща какви коли имат?

— Шевролет „Блейзър“. Тъмносин „Блейзър“. Случило ли се е нещо?

— Да. Ще ви обясним по-късно. Бяхте ли си вкъщи вчера по обяд? Между един и два?

— Бях на нивата.

— Да сте забелязали отгоре да слиза автомобил с бясна скорост? Сив или зелен с кутия за ски на покрива?

— Не си спомням да съм видяла нещо подобно — вдигна рамене тя. — Но аз не чувам почти нищо, докато съм в трактора.

— А да видяхте някакви хора в района по това време?

— Да, туристи и група младежи с куче. Иначе никого.