Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— А сестра й?

— Ще се прибере със самолет. Беше на гости на сестра ми в Тронхайм.

Госпожа Холан се отпусна върху дивана и се подпря на съпруга си. Сейер погледна през прозореца право срещу лицето на съседа им.

— Много нагъсто живеете тук — установи той. — Добре ли се познавате със съседите?

— Да, разговаряме с всички.

— Всички ли познаваха Ани?

Тя кимна мълчаливо.

— Ще обикаляме от врата на врата. Не се смущавайте от този факт.

— Няма от какво да се срамуваме.

— Ще ни дадете ли няколко снимки?

Бащата се изправи и отиде до етажерката под телевизора.

— Имаме видеозапис от миналото лято. Ходихме на вилата по южното крайбрежие.

— Не им трябва видеозапис — кротко възрази майката. — Дай им снимка.

— Предпочитам записа, ако нямате нищо против — обади се Сейер и го взе. — Благодаря.

— Споменахте, че Ани е изминавала по няколко мили седмично. Сама ли тичаше?

— Никой не можеше да издържи на темпото й — простичко обясни бащата.

— Значи е отделяла време за тичането въпреки училищните задачи. И то за няколко мили седмично. Вероятно все пак е имало друга причина да зареже хандбала?

— Бягаше, когато си поиска. Понякога преди закуска. А за мачовете се налагаше да се съобразява с точен график. Според мен тази зависимост не й се нравеше. Ани беше много самостоятелна.

— Къде тичаше?

— Навсякъде, независимо какво е времето. По главния път, в гората.

— До Змеевото езеро?

— И там.

— Чувстваше ли се неспокойна?

— Ани беше тихо и спокойно момиче — тихо повтори майката.

Сейер отново се приближи до прозореца и забеляза жена, която бързо пресича пътя. В ръцете й мерна бебе с биберон.

— Какви други интереси имаше Ани освен тичането?

— Филми, музика, книги, такива неща. Обичаше малки деца — отвърна бащата. — Особено в по-ранна възраст.

Сейер ги помоли да съставят списък на всички хора, близки на Ани. Приятели, съседи, учители, роднини, гаджета, ако е имала и други освен Халвур. Накрая списъкът съдържаше четиридесет и две имена с точен или приблизително точен адрес.

— С всички от списъка ли ще разговаряте? — поинтересува се майката.

— Да. Това е само началото. Мислим за вас — увери ги той.

— Трябва да посетим Турбьорн Хауген, дето търсеше Рагнхил вчера. Той ще знае колко е бил часът.

Автомобилът се плъзна край гаражите. Скаре преглеждаше записките си.

— Разпитах бащата за хандбала — сподели той. — Докато вие с майката бяхте в стаята на Ани.

— И?

— Според него Ани била много обещаващ талант. Отборът направил невероятно успешен сезон, ходили във Финландия на турнири. Нямал представа защо се е отказала. Усъмнил се, че нещо не е наред.

— Тогава ще намерим треньора или треньорката на отбора. Дали ще излезе нещо?

— Треньорът — отвърна Скаре. — Седмици наред й звънял, за да я убеди да поднови заниманията си с отбора. След нейното напускане били затруднени, не можели да й намерят заместник.

— Ще позвъним от Камарата, за да ни съобщят името му.

— Кнют Йенсвол, живее на „Гнайс“ осем. Надолу по баира.

— Чудесно — похвали го Сейер с вдигнати вежди. — Знаеш ли какво ми хрумна — продължи той. — Ани вероятно е била похитена, докато сме били на улица „Гранит“ на няколко минути път от нея и сме се тревожили за Рагнхил. Обади се на съдебния патолог Снурасон. Помоли го да побърза, та да получим доклада възможно най-бързо.

Скаре веднага взе мобилния телефон.

— Номерът е на четворката.

Той натисна клавиша, изчака, поиска да го свържат със Снурасон и зашепна.

— Какво каза?

— Хладилните камери били пълни. Всеки смъртен случай бил трагедия без оглед на причините и много хора чакали, за да погребат близките си, но донякъде разбирал колко сериозен е нашият случай и след три дена щял да ти изложи устния си доклад. За писмения се налагало да почакаш.

— Е — вдигна рамене Сейер, — отговорът не е толкова груб като за Снурасон.

Раймон мажеше филия с масло, изплезил големия си език. Съсредоточи се максимално, за да не развали постигнатото. Вече нареди един върху друг четири сухара, намазани с масло и поръсени със захар. Досегашният му рекорд бяха шест сухара.

В кухнята, малка и много уютна, цареше пълна бъркотия. След цялата хамалогия с храната Раймон приготви филия и за баща си — хляб без кора, покрит с препечена сланина. След като се нахранят, Раймон ще измие съдовете, а после, както обикновено, ще измете пода. Вече изпразни стъкленицата с урината на баща си и му доля вода в чашата. Днес не се виждаше слънце, денят беше сив, скучен и безинтересен. Кафето завря три пъти, значи е готово. Раймон постави петия сухар най-отгоре с доволна физиономия. Тъкмо се канеше да налее кафе на баща си и чу шум на автомобил пред вратата. За негов ужас се оказа полицейска кола. Вцепени се, но след миг се отдръпна от прозореца и застана в ъгъла. Сигурно идват, за да го тикнат в затвора. Кой ще се грижи за баща му тогава?