Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Така казват всички, помисли си Сейер.

— Налага се да ви задам доста въпроси. Ще ви моля да отговаряте искрено. Ако впоследствие решите, че сте сбъркали или сте забравили нещо, обадете ми се. Може да се сетите за нещо ново, за нещо пропуснато. Звънете ми по всяко време на денонощието.

Ада Холан местеше неспокойно поглед от Скаре към Сейер, като че ли чуваше трептящия чинел и се опитваше да разбере откъде идва звукът.

— Каква беше Ани по характер? Опишете ми я възможно най-точно.

„Що за въпрос — мина му през ума, — какво очаквам да ми отговорят? Най-добрата, разбира се, най-сладката и най-старателната. Много специално момиче. Най-скъпото, най-свидното нещо на света. Няма друга като Ани. “

Родителите се разплакаха. От гърлото на майката се изтръгнаха дълбоки, болезнени ридания. Бащата се разрида безмълвно, без сълзи. В чертите му Сейер видя Ани: широко лице с високо чело. Той не беше много висок, но имаше силно и стегнато тяло. Скаре скри химикалката в шепата си, забил очи в бележника.

— Да започнем отначало — предложи Сейер. — Неприятно ми е да ви мъча, но времето е ценно за нас. Кога излезе тя от къщи?

— По обяд, в дванайсет и половина — глухо отговори майката, навела глава в скута си.

— Къде отиде?

— При Анете, нейна съученичка. Заедно с още едно момиче щяха да пишат домашно. Освободиха ги от училище, за да работят заедно.

— И не е стигнала до дома на Анете?

— Обадихме се снощи в единайсет, защото ни се видя много късно. Анете си беше легнала. Дошло само другото момиче. Направо не повярвах… — тя зарови лице в ръцете си.

Цял ден родителите бяха прекарали в неведение къде е дъщеря им.

— Защо момичетата не са се обадили у вас да потърсят Ани?

— Помислили, че не й се ходи — задавено промълви тя. — Че се е отказала. Но не познават Ани, щом разсъждават така. Тя никога не претупва домашните си. Винаги върши всички най-съвестно.

— Пеш ли тръгна?

— Да. Дотам са четири километра, но велосипедът й беше развален, иначе щеше да тръгне с него. В селото няма автобуси.

— Къде живее Анете?

— До Хорген. Имат къща и бакалия.

Сейер кимна. Чу как химикалката в ръката на Скаре драска по хартията.

— Имаше ли приятел?

— Халвур Мунц.

— Отдавна ли са заедно?

— Горе-долу две години. Той е по-голям от нея. Няколко пъти се разделяха, но в последно време, доколкото знам, всичко беше наред.

Ада Холан не знаеше какво да прави с ръцете си. Те се търсеха, отваряха се с дланите нагоре, после се свиваха в юмруци. На ръст беше колкото мъжа си, малко тромава и непохватна; червендалеста.

— Знаете ли дали връзката им е била сексуална — непринудено попита той.

Майката го стрелна възмутено с поглед.

— Та тя е само на петнайсет!

— Не забравяйте, че аз не я познавам — оправда се Сейер.

— Не, не беше — категорично отсече тя.

— Не можем да сме сигурни — най-сетне се обади бащата. — Халвур е на осемнайсет. Вече не е дете.

— Това ми е пределно ясно — скастри го тя.

— А и тя не ти споделя всичко.

— Ако беше така, щях да знам!

— Теб не те бива в такива разговори!

Атмосферата се нажежи. Сейер си направи изводите, а доколкото видя от бележника на Скаре, и той не остана по-назад.

— Ако е отивала да пише домашно, сигурно е носела чанта?

— Кафява кожена раница. Къде е?

— Не сме намирали раница.

„Ще трябва да пратим водолази“, помисли си той.

— Вземаше ли някакви лекарства?

— Никакви. Беше в цветущо здраве.

— А каква беше по характер? Открита? Приказлива?

— Преди — да — мрачно отвърна бащата.

— Какво имате предвид? — погледна го Сейер.

— Заради възрастта — вметна майката. — Намираше се в трудна възраст.

— Казвате, че се е променила, така ли? — обърна се към бащата Сейер, за да изолира майката от разговора. Оказа се невъзможно.

— Всички момичета се променят в тази възраст. Свързано е с настъпването на зрелостта. И Сьолви беше такава. Сьолви е сестрата на Ани — поясни тя.

Бащата не отговори, все още изглеждаше апатичен.

— Значи не е била открито и приказливо момиче?

— Беше тиха и скромна — гордо отвърна майката. — Стриктна и справедлива. Справяше се с живота си.

— Но преди е била по-жизнена, така ли?

— Децата по принцип са по-енергични.

— Кога забелязахте промяната?

— Като при повечето девойки. Когато стана на четиринайсет. Заради пубертета.

Сейер кимна и пак се вторачи в бащата.

— Имаше ли друга причина за промяната?

— Какви например? — побърза да попита майката.