Карин Фосум - Индийската съпруга

— Марие! — прошепна той.

Никаква реакция. Дали го чу?

— Аз съм. Гюндер. Седя до леглото ти.

Погледна смутено лекаря. Зад очите си усещаше огън.

— Всичко ще бъде наред — продължи Гюндер. — С Пуна ще ти помогнем да се оправиш.

Като изрече името ѝ на глас, се почувства по-добре. Не беше самотен.

Часовникът продължи да отмерва изтичащото време. Гюндер не можеше да изостави Марие. Какво би си помислила тя? А как ли ще реагират лекарите, ако си подаде главата в кабинета на дежурния, за да им съобщи, че отива на летището да посрещне близък човек? Гюндер се помъчи да си подреди мислите, но те просто не се поддаваха на подредба. Нима му предстоеше да се сдобие със съпруга, но да изгуби сестра си? Отчаян, той зарови лице в ръцете си.

— Ще тръгвам. Обадете се, ако изникне нещо.

Гюндер разтърка очи. На кого да се довери? Нямаше близки приятели. Никога не бе искал да има или просто не бе успял да завърже приятелства. Вече сам не знаеше каква е причината. Времето течеше. Респираторът го измъчваше със съскането си. Прииска му се да го спре, защото звукът го побъркваше. Апаратът сякаш се намесваше в собственото му дишане и Гюндер се задушаваше. Най-сетне пусна ръката на Марие и се изправи рязко. Излезе в коридора да се обади по телефона.

Гюндер не ползваше такси, но знаеше наизуст номера, написан с черни букви върху мерцедеса на Кале. Таксиджията отговори на второто позвъняване.

— Да, моля.

— Кале, обажда се Гюндер Юман. Намирам се в Централната болница. Сестра ми катастрофира!

Кале мълчеше. Дишаше тежко.

— Ужасно — отрони след малко той. — Мога ли да направя нещо за теб?

— Да! — извика Гюндер. — Чакам гостенка от чужбина. От Индия — поясни той.

Кале пак се умълча. Той знаеше за пътуването на Гюндер и се досети, че гостенката не ще да е случайна жена.

— Ще пристигне с полет от Франкфурт в шест и очаква да я посрещна на летището. Не мога да оставя Марие. В кома е — простена той.

— Така ли? Толкова ли е тежко положението?

Гласът на Кале се чуваше съвсем слабо.

— Ще я посрещнеш ли вместо мен?

— Аз ли?

— Отиди на „Гардермуен“ и я намери! Караш такси, ще можеш да паркираш до главния изход. Ще ти платя за услугата. Но се налага да тръгнеш веднага, за да стигнеш навреме. Когато излезе от залата за пристигащи и не ме види, вероятно ще се обърна към гише „Информация“. Индийка е — повтори той. — Има дълга тъмна коса, сплетена на плитка. Малко по-млада е от мен. Ако не я видиш, поръчай да я повикат по уредбата. Казва се Пуна Бай.

— Ще повториш ли името? — колебливо помоли Кале.

— Пуна Бай.

Най-сетне Кале се окопити от първоначалния шок.

— И искаш да я докарам у вас?

— Не, в болницата.

— Трябва ми номерът на полета. На „Гардермуен“ кацат много самолети.

— Забравих го вкъщи. Но зная, че каца точно в осемнайсет часа. От Франкфурт.

Гюндер усети как отчаянието започва да го поглъща. Притесни се за Пуна. Тя щеше да се изплаши, като не го види сред посрещаните.

— Кале, тази жена е съпругата ми — прошепна той. — Разбираш ли?

— Не — стъписа се таксиджията.

— Оженихме се на четвърти август, Пуна идва, за да живее при мен в Елвеста.

Кале се вторачи с разширени очи през предното стъкло.

— Тръгвам веднага! — извика той. — Ти стой при Марие, аз ще се оправя.

— Благодаря ти! — отдъхна си Гюндер, а очите му се наляха със сълзи. — Предай на Пуна, че съжалявам.

Кале запали колата, но без да включва апарата. Само след минути белият му мерцедес летеше по Е6.

Върна се при Марие. Навсякъде цареше тишина. Мисълта, че тя не диша самостоятелно, му се стори странна. Гюндер си представяше белия дроб като тънък балон, надупчен от остри счупени кости; дробът е колабирал и е станал съвсем плосък. В болницата са го пооправили. Според лекуващия лекар нараняванията по него щели да зараснат от само себе си. Това също звучеше странно. Гюндер си погледна часовника. На половин час в стаята влизаше медицинска сестра. Този път се усмихна и го подкани да си почине, да хапне нещо.

— Не ми се яде — отвърна той.

— Ще ви донеса малко вода.

Гюндер се унесе в дрямка. Респираторът го приспиваше, звучеше като часовник. Изсмукваше въздуха от Марие, пълнеше дробовете ѝ с въздух, после пак го изсмукваше. В шест без две Гюндер съобрази, че самолетът на Пуна ще кацне всеки момент. Гюндер се молеше на Господ Кале да е пристигнал на „Гардермуен“ и да намери Пуна сред навалицата. Вторачи се в сестра си. Изведнъж му хрумна, че забрави да попита как е станала злополуката. Какво се бе случило с другия автомобил? А с пътниците в него? Защо никой не му съобщи в какво състояние се намират те? В съзнанието му се загнезди ужасно подозрение: ами ако пътуващите в другата кола са мъртви? Дори да се събуди, Марие щеше да се изправи пред следващия си кошмар. Гюндер се замисли за Карщен, който още не знаеше за сполетялото ги нещастие. Сигурно мъжът на Марие пие пенлива бира в някое заведение и пее заедно с останалите посетители немски пиянски песни. Сега Пуна сигурно си взема багажа от лентата, без да подозира какво се е случило, помисли си Гюндер. Кале я търси с поглед. Гюндер си представи как в тълпата се протяга прошарената глава на шофьора. Сестрата влезе за пореден път. Гюндер се престраши: