Карин Фосум - Индийската съпруга

Ето там — посочи Скаре.

Вляво гъста гора обграждаше поляна с цветя. Старши инспектор Конрад Сайер погледна към подножието на гората, където работеше екип в пълен състав. Цялата поляна беше отцепена и полицаите бяха оградили с ленти пътека, по която да минават разследващите. Двамата мъже излязоха от колата и поеха из високата трева. Вече беше изпотъпкана. Дълго време тази бразда ще зее като рана, помисли си Сайер. На шосето се бяха събрали хора: няколко деца на велосипеди, две-три коли и, разбира се, журналисти. Засега ги държаха далеч от местопрестъплението, но светкавиците на фотоапаратите им проблясваха предизвикателно. Сайер се познаваше дори по походката. Високата му фигура се носеше спокойно над тревата. У него не се забелязваше никаква припряност или нервност. Той винаги мислеше, преди да си отвори устата. Някои го смятаха за муден. Други пък забелязваха хладнокръвието му и виждаха в него човек, който рядко се разкайва за постъпките си и още по-рядко допуска грешки. Прошарената му коса беше късо подстригана. Носеше черен пуловер с висока яка и разкопчано кафяво кожено яке. Хората се отдръпнаха, за да му направят път. Якоб Скаре вървеше на два метра зад него и Сайер му закриваше изгледа към жертвата. Най-неочаквано тя се изпречи пред краката им. Скаре си пое дълбоко въздух. Какво каза Холтеман по телефона?

Гледката е потресаваща.

Сайер си мислеше, че е подготвен, но се олюля и се вторачи в жената върху тревата. Зави му се свят. В жълтата трева плитката ѝ се извиваше като черна змия. Остатъци от лице, смачкано до неузнаваемост чак до черепната кост. Вече нищо по това лице не си беше на мястото. Устата представляваше зинала червеночерна дупка. Носът бе размазан в бузата, а в кървавата пихтия Сайер не можеше да определи къде са очите. Отмести поглед към свитата в пестник ръка. Златен сандал. Потоп от кръв, попила в дрехите ѝ и в сухата трева. На местата, където синьозелената рокля не беше окървавена, личеше колко хубав е коприненият плат. Проблясваха украшения. Жената явно се бе натъкмила. Сайер вдигна глава и забеляза петна от кръв по тревата, отдалечаващи се от тялото на убитата. Сякаш злодеят бе вилнял с нея на голяма площ. Неволно всички сетива на инспектора се изостриха. Усети миризмата, чу звука на гласове, почвата под краката му се разлюля. Вторачи се за миг в синьото небе и бавно сведе глава.

Жертвата, невероятно слабичка, имаше елегантни стъпала и тесни, кафяви глезени. Бе обула сандалите си на босо. Краката ѝ изглеждаха гладки и красиви. Нямаше как да се определи възрастта ѝ. Между двайсет и четирийсет, отсъди Сайер наум. Дрехите ѝ стояха непобутнати на тялото, а по ръцете ѝ не се виждаха рани.

— Снурасон? — попита Сайер.

— Ще дойде всеки момент — осведоми го Карлсен.

Сайер погледна Скаре — застинал в странна, вдървена поза. Само вятърът рошеше къдриците му.

— С какво разполагаме засега?

Карлсен пристъпи крачка напред. Мустакът му, неизменно елегантно завит, днес изглеждаше доста неподреден. Явно се бе хванал ужасен за устата.

— Трупът е намерен от минувачка. Обади ни се от онази къща — той посочи към гората, където Сайер мерна лъскави прозорци, блеснали сред листата на дърветата.

— Удряна е с много тежък и явно тъп предмет. Не можем да определим с какво точно. Не намерихме нищо. Следите от кръв обхващат доста широк периметър, всъщност чак до онзи ъгъл — той посочи към гората от другата страна. — И до пътя има. Все едно я е влачил из цялата околност. И вляво се натъкнахме на кървави дири. Вероятно там я е нападнал. После тя се е измъкнала за малко, но той я е настигнал и е продължил да я удря. Според на обаче смъртта ѝ е настъпила на мястото, където открих ме трупа.

Карлсен млъкна за малко.

— Снурасон ще дойде всеки момент — повтори той.

— Кой живее в онази къща? — кимна към гората Сайер.

— Уле Гюнвал, собственик на магазин в центъра на Елвеста. Днес не отишъл на работа заради измъчващата го мигрена. Вече разговаряхме с него. Снощи си бил вкъщи. Към девет чул слаби викове, а после и двигател на автомобил. Станал от леглото, но колата вече я нямало. След известно време се повторило същото. Слаби викове. Затръшнала се врата на автомобил. Освен това кучето му се разлаяло. Вързано е на двора.

Сайер отново погледна жената на тревата. Този път не изпита първоначалния ужас. В обезобразената маса от строшени кости и разкъсани мускули съзря лице, което крещи. Кожата на врата ѝ почти не беше пострадала и ясно личеше златистият ѝ оттенък. Черната плитка, с дебелина на китката ѝ, бе останала непокътната. Цяла и красива, прихваната с червена шнола.