Карин Фосум - Индийската съпруга

— От Централната болница — представи се тя. — Марие Юман Дал ваша роднина ли е?

Гюндер се задъха от притеснение.

— Да, сестра ми е. Какво е станало?

— Пътна злополука — отвърна тя.

Той си погледна объркано часовника. В какво се бе забъркала Марие?

— Сериозно ли е? — попита зашеметен той.

— Помолиха ме само да се свържа с близките ѝ роднини — уклончиво обясни жената. — Ще дойдете ли?

— Да, разбира се. Тръгвам с колата веднага. За половин час съм в болницата.

Усети неприятен бодеж в гърдите. Не очакваше да е станало нещо страшно — Марие не шофираше с висока скорост и не би могла да се нарани тежко — но се тревожеше да не закъснее за Пуна. Все пак ще стигне навреме, защото няма да се бави в болницата. Марие ще му влезе в положението. Взе ключовете и изхвърча от къщи. Шофираше разсеяно към града, като непрекъснато си гледаше часовника. Очакваше да види сестра си с гипсирана ръка и няколко шева. Дотук с пържолите от дивеч, които ни обеща, помисли си Гюндер. Колата ѝ вероятно ще бъде негодна за шофиране и ще се наложи да закара Марие вкъщи. А тя предупреждаваше него да кара внимателно! Пое си шумно въздух през носа, за да се успокои. Стигна до болницата. Трескаво затърси къде да паркира.

Жената на рецепцията го упъти:

— На единайсетия етаж, неврологично отделение.

— Неврологично ли казахте? — стресна се Гюндер.

Втурна се към асансьора. Сърцето му блъскаше в гърдите. Пуна сега се вози в самолета, помисли си той, знае, че ще я посрещна. Няма да се бавя при Марие. У него се надигна чувство за вина. Гюндер проклинаше на ум Карщен, който никога не си беше у дома! Изпоти се. Асансьорът спря. На етажа чакаше лекар.

— Юман?

— Да! Как е тя?

Лекарят явно се затрудняваше да му даде отговор. Гюндер веднага забеляза смущението му. Лекарят се стараеше да му подава информацията хапка до хапка, съвсем предпазливо.

— Засега не мога да ви дам категоричен отговор на този въпрос.

Очите на Гюндер се разшириха от ужас. Нали вече са я прегледали?

— За съжаление сестра ви е претърпяла сериозна катастрофа — продължи лекарят и погледна тъжно Гюндер. — Получила е тежка травма на главата и се намира в кома.

Гюндер се подпря на стената.

— Включихме я на командно дишане. Има перфорация на единия бял дроб. Искрено се надяваме да дойде в съзнание тази вечер. Така ще разберем повече за състоянието ѝ. Освен това има и много фрактури.

— Фрактури?

Гюндер получи световъртеж. Погледна си часовника.

— Какво да правя сега? — отчаяно попита той.

Лекарят нямаше представа пред каква дилема е изправен Гюндер. Поклати бавно глава.

— Най-доброто за сестра ви би било да седнете до леглото ѝ. И да ѝ говорите. Дори да не ви чува. Ще ви осигурим и легло за през нощта, ако пожелаете.

Не мога да остана тук, помисли си Гюндер. Пуна ме чака. Дърпаха го от всички страни, но той беше само един и не можеше да се разкъса. Гюндер спря, защото и лекарят спря.

— Гръдният ѝ кош се е вдлъбнал. Всички ребра са счупени. Едното ѝ коляно е претърпяло тежка травма. Ако изобщо успеем да я вдигнем на крака, се боя, че това коляно никога няма да се оправи.

Ако изобщо успеем да я вдигнем на крака?

Лошо ми е, помисли си Гюндер. Закуската се преобърна в стомаха му. Лекарят отвори широка врата към малка стая. Гюндер видя нещо тъмно върху бялата възглавница, но то не приличаше на сестра му Марие. Застана разтреперан пред леглото.

— Трябва да се свържем с Карщен — смотолеви той. — Карщен е мъжът ѝ. В момента е в Хамбург.

— Добре че успяхме да ви открием — отговори лекарят.

Посочи на Гюндер свободния стол. Марие изглеждаше бяла, почти синкава под очите. Над устата ѝ бе залепена тръбичка. Той чу бавното съскане на респиратора. Звукът напомняше дишането на великан, заспал непробуден сън.

— Най-сериозното ни опасение е свързано с травмата на главата — изкашля се лекарят. — Няма как да разберем колко е тежка, докато не се събуди.

Какво намекваше докторът? Че Марие няма да бъде същата? Нима ще се събуди и няма да познае родния си брат? Ще е забравила как да говори, как да се смее, колко прави две и две? Нима сестра му ще отвори очи и ще го погледне, все едно вижда непознат? Гюндер имаше чувството, че пропада в дълбок кладенец. Помисли си обаче за Пуна. Лицето ѝ се появи в периферията на мрака и му се усмихна. През цялото време поглеждаше часовника. Марие изглеждаше съвсем мъничка в леглото, а кръглото ѝ лице бе изгубило чертите си. Искаше му се да посвети някого в тайната си за Пуна. Да я сподели с човек, на когото разчита, който няма да му се смее или да се усъмни в думите му, а ще му направи услуга на драго сърце.