Карин Фосум - Индийската съпруга

— Сигурно си се пекъл на слънце? — попита Бьорнсон и кимна одобрително.

Голата глава на Гюндер пламна като червен фенер.

— Нито за секунда не съм стоял на слънце — отвърна той. — Там на слънце не се издържа. През цялото време се криех на сянка.

— Боже мили — удиви се Бьорнсон.

Колегите му обаче надушиха, че се е случило и нещо друго. Гюндер звънеше често по телефона. Непрекъснато ходеше в празния кабинет и ги гледаше недружелюбно, ако някой се появи на вратата. През обедната почивка отиваше да пазарува и се връщаше с кристални съдове, платове и спално бельо. Пуна се обади за негова сметка. Брат ѝ не останал очарован от сключения брак, но това не я смущавало.

— Завижда ми, това е — заключи тя. — Той живее в пълна мизерия.

— След като се установиш в Норвегия, ще го поканим да дойде при нас, за да види на какво хубаво място живееш. Аз ще поема разходите.

— Няма нужда — възрази Пуна. — Не заслужава такъв жест, защото е много заядлив.

— Ще му мине. Ще ти направя снимки в градината пред къщата и в кухнята и ще му ги изпратя, за да го убедим, че нищо не ти липсва.

Двайсети август наближаваше. Марие се обади да му съобщи, че Карщен заминавал на командировка в Хамбург и нямало да си е вкъщи, когато Пуна пристигне.

— Първия ден сигурно ще предпочетете да останете сами. Няма да се натреса веднага. Предлагам да дойдете на гости на двайсет и първи. Ще приготвя пържоли от дивеч. А на двайсет и четвърти Карщен има рожден ден.

Тогава и той ще се запознае с нея. Ще се наложи да се вземе малко в ръце и да се държи любезно поне веднъж.

— Че той не се ли държи добре? — озадачи се Гюндер.

— Нали го знаеш какъв е — сърдито отвърна тя.

— Ще си дадем нужното време, за да свикнем с новата ситуация. На Пуна ще ѝ е най-трудно, защото ще напусне родината си и ще се премести в напълно непозната страна.

— Утре ще дойда у вас да донеса цветя. Ключът още е у мен — разпалено заобяснява Марие. — Ще ги сложа във ваза във всекидневната с поздравителна картичка от мен и Карщен. Така ще се почувства добре дошла. Кога ще тръгнеш към летището?

— Рано, за да имам достатъчно време. Самолетът ще кацне в шест. Вчера е пристигнала във Франкфурт и е пренощувала там. Искаше да си напазарува разни неща. Ще бъда на „Гардермуен“ още в пет без нещо, за да паркирам колата.

— Обади се, когато се приберете. Само да зная, че сте се намерили.

— Да се намерим ли? Че защо да не се намерим?

— Тя идва отдалеч. Понякога полетите закъсняват и така нататък.

— Ще се намерим, разбира се — увери я Гюндер.

„Той и за миг не допуска възможността тя да не дойде, както са се уговорили“, помисли си Марие. На Гюндер изобщо не му хрумваше, че тя може да се откаже в последния момент. Марие обаче очакваше точно това. Гюндер ѝ бе оставил пари и билет. Ако го върне, индийката щеше да разполага с цяло състояние за бедна жена като нея. Освен това Марие някак си не си представяше жена в тюркоазено сари да шета из кухнята на Гюндер. Спести му опасенията си. Само му поръча да шофира внимателно по Е6 към летището.

— Трафикът там е кошмарен — предупреди го тя. — В никакъв случай не бива да катастрофираш през утрешния ден. Би било ужасно неподходящо.

— Ще внимавам, обещавам.

20 август.

Гюндер си взе почивен ден. Стана в седем и дръпна пердетата настрани. През последните няколко седмици се радваха на хубаво време, но сега небето изглеждаше натежало от облаци и черно. Ядоса се. Духаше лек ветрец и имаше надежда да изгрее слънце. Все пак той разсъждаваше оптимистично. Взе си дълъг обстоен душ и си приготви стабилна закуска. Обходи къщата. Огледа снимката от Индия, закачена на стената над бюрото. Пак провери дали облаците не са се разнесли. В дванайсет забеляза син процеп в тъмното небе. Малко след това тънък слънчев лъч проби покривката. Гюндер го сметна за знак. Този лъч изгря в чест на Пуна. Тя непрекъснато беше пред очите му. Струваше му се, че наистина срещна погледа ѝ за секунда. После образът ѝ изчезна. Той се мъчеше да се разсее с нещо. Днес, например, реши да прибере писмата от пощенската кутия. Разлисти вестника. Остава час и половина, помисли си той, и тръгвам за летището. Но защо да не тръгна още сега, веднага? Сега движението няма да е толкова натоварено. Сгъна грижливо вестника и скочи от стола. Притвори прозореца и тъкмо се канеше да откачи ключовете от куката на стената и телефонът звънна. Предвещаваше неприятности. Сигурно от работата искаха да го питат нещо. Така и не се научиха да се оправят без него. Гюндер вдигна слушалката с раздразнено „Да, моля“. Обаждаше се непозната жена. Гласът ѝ се чуваше ясно.