Карин Фосум - Индийската съпруга

— Няма да ти кажа отсега. Ще го запазя в тайна.

— Днес окосих ливадата. Има много мъх. Забелязал ли си?

— Ще му видим сметката на този мъх — разсмя се пак Гюндер. — Няма да му дадем да се разраства.

Ние? Звучеше ѝ необичайно развеселен. Марие направо не можеше да познае родния си брат. Докато разговаряха по телефона, ѝ се прииска той да се прибере възможно най-скоро. Как да го контролира от такова разстояние!

— И тук е много топло — важно заяви тя. — Вчера термометрите в Несбюен показваха двайсет и девет градуса.

Гюндер се разсмя с цяло гърло.

— Двайсет и девет ли? Тук е четирийсет и два, Марие. А онзи ден беше дори още по-горещо. Питам индийците дали не са свикнали с високите температури, нали все пак са родени и отраснали тук. А ми отговарят: не, и за нас е мъчително да понасяме такава жега. Не ти ли се струва странно?

— Да, странно е. Ако дойдат да живеят на нашите двайсет градуса под нулата, ще замръзнат — сухо отбеляза тя.

— А, не ми се вярва — възрази Гюндер. — Индийците са много работливи и дори на студа трудът би ги сгрявал. Така стоят нещата. За щастие, аз съм на почивка и само обикалям по улиците с разперени ръце.

— Защо с разперени ръце?

— Ами иначе ще залепнат за тялото ми — засмя се той. — И пръстите си не мога да понасям един до друг. Но поне в хотела има климатик — повтори той.

— Това вече го чух — лаконично напомни Марие.

Двамата млъкнаха. Тя въздъхна, както сестрите въздишат заради лудориите на братята си.

— Трябва да затварям — обади се Гюндер. — Имам среща.

— Виж ти.

— Ще ходим на ресторант. Ще ти звънна след ден-два.

Марие чу леко щракване, когато той затвори. Представи си как брат ѝ се носи по улиците на Мумбай с раздалечени пръсти и разперени встрани ръце. В трептящия от горещина въздух. Направо не ѝ се вярваше, че Гюндер е толкова щастлив.

Гюндер и Пуна се ожениха на четвърти август, точно в дванайсет часа. В City courthouse 17 17 City courthouse (англ.) — Градския съд. — Бел.прев. , както се изрази Пуна. Гюндер бе приготвил необходимите документи, а Министерството на външните работи му изпрати факс, удостоверяващ, че в Норвегия не е женен. Церемонията протече семпло, но много тържествено. Изправен като кол, Гюндер слушаше внимателно с надеждата да не сбърка кога трябва да отговори. Пуна сияеше от щастие. Плитката ѝ беше навита на голям кок на тила ѝ. Тя дори не се опитваше да прикрие зъбите си, а през цялото време се усмихваше широко. Гюндер напредваше с английския. Двамата общуваха с кратки изречения, помагаха си с жестове и мимики и се разбираха отлично. Често, когато Гюндер започнеше някакво изречение, Пуна го довършваше, и то точно както възнамеряваше да го оформи той. Всичко течеше гладко. Той ѝ обясни какво е необходимо, за да получи норвежко гражданство. Можеше да отнеме няколко години. „Никак не е лесно да станеш норвежец“, мислеше си той. След церемонията двамата тръгнаха на разходка като мъж и жена. Тя — със златисти сандали и сари в тюркоазен цвят, с красивата норвежка брошка на гърдите; той — в нова бяла риза, тъмни панталони и лъснати обувки. Гюндер я бе прегърнал през кръста. Тя гледаше широкото му лице със силно изразена брадичка. Изглеждаше внушителен и едър, но се държеше много кротко. От време на време Гюндер се изчервяваше. Чувстваше се по-уверен в себе си и хората наоколо не го интересуваха. Цялото му внимание бе погълнато от нея. Пуна забелязваше едва прикритата му радост, изразена чрез широката усмивка на устните му. „Мъжът ми си има собствен свят, където е единствен господар“, мислеше си тя. И се чувстваше доволна.

Пуна не го смяташе за богаташ. Самият той ѝ бе казал:

— Не съм богат, но имам къща и работа. Красива градина, хубава кола и дружелюбна сестра. Ще те приеме с отворени обятия. Живеем в малко селце. Там е тихо, няма коли. Може да се разхождаш по улицата, без да срещнеш жива душа.

На Пуна това ѝ се стори странно. Тишина, малко хора. Откакто се помнеше, индийката бе живяла сред голяма навалица. Тишина бе виждала само на снимки.

— Предпочитам да работя — категорично заяви тя.

— Щом искаш, ще работиш, разбира се. Но ще се наложи да пътуваш до града. В Елвеста няма никакви възможности. Ако си намериш работа в града, аз ще те карам.

— Много съм работлива — продължи тя. — Не се изморявам лесно. Може да не съм едра, но съм жилава. Няма нужда да ме издържаш ти.

— Както искаш. Ще бъде чудесно, ако си намериш работа. Така ще научиш по-бързо норвежки. Ще си живеем прекрасно, Пуна, обещавам ти. Норвежците са много дружелюбни по природа. Малко са стеснителни и доста горди, но иначе се държат много приветливо.