Карин Фосум - Индийската съпруга

Марие спря до бистрото на Айнар, за да си купи цигари. Айнар чистеше джубокса. Първо го напръска с почистващ препарат, после го подсуши с кърпа. Учениците още бяха във ваканция. Две момичета седяха до една от масите. Марие ги познаваше: Линда и Карен. Линда беше слаба, с писклив, почти маниакален смях, светлоруса бухнала коса, тясно лице и остри бели зъби. Винаги когато наблюдаваше поведението на тази девойка, Марие си мислеше, че тя върви към сигурна гибел. Не знаеше защо това убеждение неизменно изникваше в главата ѝ. Нещо в начина, по който се държеше, очите, чийто блясък граничеше с ненормалното, резките движения и пискливият смях навеждаха Марие на мисълта, че това момиче иска прекалено много от живота. Линда биеше на очи като лампа с твърде ярка крушка. Никой ден щеше да пострада. А другото момиче, Карен, беше смугла, спокойна и се държеше по-сдържано. Говореше приглушено, не излагаше тялото си на показ. Айнар извади кутия „John Player“, Марие му плати. Не го харесваше. Айнар винаги се отнасяше коректно към клиентите си, но все пак имаше вид на потаен човек. Лицето му не изглеждаше открито и голямо като на Гюндер. Излъчваше неприязън. И Гюндер не харесваше Айнар. Не го бе казвал на глас, защото никога не се изказваше пренебрежително за хората. Ако не можеше да похвали някого, Гюндер просто избягваше да го коментира. Например веднъж Марие го попита какво мисли за новия на работата, за младия Бьорнсон. Той вдигна очи от вестника и отговори:

— Бьорнсон се справя чудесно.

После се сви и не отрони дума: достатъчно красноречиво доказателство, че не го харесва. Брат ѝ обаче можеше да говори с часове за таксиметровия шофьор в селото.

— Кале Муе си купи полиращ препарат за колата с наложен платеж — казваше понякога той. — Шестстотин крони за две кутийки. Този човек направо е невероятен. Според мен колата му е изминала поне половин милион километра, но изобщо не ѝ личи. Сигурно вечер ѝ пее — шегуваше се често Гюндер.

И Марие разбираше, че брат ѝ намира таксиджията за много симпатичен. Както и Уле Гюнвал от бакалията. Смехът на Линда прекъсна мислите ѝ и Марие забеляза бързия поглед на Айнар към двете момичета. Съдържателят несъмнено имаше с какво да изплакне очи, докато лъскаше джубокса.

— Значи Гюндер пое съвсем сам по широкия свят? — внезапно се обади той.

Марие кимна.

— Замина за Индия, на почивка.

— Индия? Боже мили. Да, да. Ако се прибере с индийка, ще се пукна от завист — ухили се той.

Марие потръпна. Нима всички мислеха като нея? Тя излезе от бистрото и пое към дома си със средна скорост шейсет и осем километра в час. На таблото светна червена лампичка. Дано не забрави да каже на Карщен.

Гюндер се потеше обилно, но това не го притесняваше. Ризата му лепнеше, ала не го смущаваше. Седеше мирно и тихо на масата и наблюдаваше индийката. Тя се движеше пъргаво, с леки стъпки и се усмихваше приветливо. На кръста си носеше чантичка, подобна на неговата, и оттам вадеше дребни пари за ресто. Беше облечена в пъстра рокля без ръкави, на ушите ѝ се поклащаха златни обици. Дългата ѝ гарвановочерна коса беше сплетена на плитка, увита на кок на тила. Гюндер се питаше докъде ли стига тази плитка, ако я пусне по гърба си. Сигурно до дупето ѝ. Лицето на сервитьорката, по-млада от него, вероятно около четирийсетгодишна, имаше силен слънчев загар. Когато се усмихваше, се виждаха зъбите ѝ. Понеже горните ѝ зъби стърчаха напред, от суетност тя се мъчеше да потисне усмивката си, но не успяваше. Непрекъснато ѝ идеше да се усмихва. „Със затворена уста е красива, а зъбите могат да се оправят“, помисли си Гюндер. Докато я наблюдаваше, отпивайки от странното екзотично кафе с канела и захар, разбра, че тя е забелязала погледа му и май няма нищо против. От шест дни се хранеше в този ресторант. Всеки път тя му поднасяше ястията. Искаше му се да я заговори, но се боеше да не сбърка. Вероятно не ѝ позволяваха да общува с посетителите. Възпираха го законите на страната, които все още не познаваше. Реши да почака, докато затворят заведението, и да я последва. Не, не, що за неприемлива идея! Вдигна ръка и тя дойде на секундата.

— One more coffee 6 6 One more coffee (англ.) — Още едно кафе. — Бел.прев. — смутено поръча Гюндер.

Той се готвеше да предприеме нещо. Напрежението придаде на лицето му сериозен вид и индийката забеляза колко е нервен. Кимна безмълвно и му донесе кафето. После бързо се върна, защото той отново я повика.

— Very good coffee 7 7 Very good coffee (англ.) — Много хубаво кафе. — Бел.прев. — похвали го той и прикова в нея настойчивия си поглед.