Карин Фосум - Индийската съпруга

— Зная. И ще се обадиш, нали? Държа да ми съобщиш, че си пристигнал благополучно. Ще идвам да прибирам пощата ти и да поливам цветята. За две седмици ще се наложи да окося ливадата два пъти. Ще донесеш ли сейфа у нас? Така няма да изкушаваш крадците. А колата къде смяташ да я оставиш? На летището ли? Сигурно излиза доста солено.

— Не зная.

— Как така не знаеш? Трябва да резервираш място за дългосрочно паркиране — обясни разпалено тя. — Обади се още утре. Не може просто така да отидеш на „Гардермуен“ и да паркираш, където ти скимне.

— Не може ли?

Добре, че сестра му дойде на гости. Гюндер се чувстваше зашеметен. Отвори решително шкафа и извади бутилка коняк. Нуждаеше се от питие.

Марие си избърса устата и се усмихна.

— Очаква те голямо приключение, Гюндер. Помислѝ за всички преживявания, за които ще имаш да ни разказваш, когато се прибереш. Купи ли си лента за фотоапарата? Имаш ли застраховка в случай на отменяне на резервацията? Състави ли списък на вещите, които непременно ще трябва да вземеш?

— Не — Гюндер отпи от коняка. — Ще го направиш ли вместо мен, Марие?

Тя се разнежи и се втурна да търси химикалка и хартия. Докато Гюндер стопляше коняка в устата си, сестра му състави списъка. Той я наблюдаваше крадешком. Марие дъвчеше химикалката и потупваше с нея леко по предните си зъби, за да избистри мисълта си. Раменете ѝ изглеждаха заоблени и красиви. Гюндер се радваше, задето има сестра като Марие. Помежду им нямаше неразрешени конфликти.

Каквото и да го сполетеше, винаги можеше да разчита на Марие.

И ето го най-сетне в самолета. Изправил гръб като ученик. Облечен в риза с къс ръкав, купена от „Дресман“, тъмносиньо спортно сако и панталон в цвят каки. Понеже не беше летял много пъти през живота си, остана много впечатлен. В багажника на борда остави черния си сак. Вътре, в малка кутийка, скрита във вътрешен джоб с цип, носеше брошката. В джоба си имаше индийски рупии, немски марки и английски паундове. Затвори очи. Олекването, което се усещаше при набирането на височината, никак не му се нравеше.

„Му name is Gunder — повтаряше си той. — How do you do?“ 4 4 My name is Gunder. How do you do? (англ.) — Казвам се Гюндер. Как сте? — Бел.прев.

Пътникът до него го погледна.

— Душата винаги остава на „Гардермуен“. Не е ли странно? — попита непознатият.

Гюндер не разбра какво има предвид.

— Когато отлетиш толкова бързо като нас, душата ти остава на летището. Увисва някъде там. Моята сигурно е на дъното на чашата с уиски, която изпих преди полета.

Гюндер се опита да си представи какво е да изпиеш чаша уиски сутрин. Някак не му се връзваше. Той пи кафе на бара, докато гледаше забързаните пътници. После обиколи и разгледа магазините, стъпвайки безшумно с удобните си сандали. Но душата му се намираше под спортното сако — в това изобщо не се съмняваше.

— Вместо уиски е трябвало да си купите кафе — простичко отбеляза Гюндер.

— Какво продавате? — засмя се мъжът.

— Толкова ли е очевидно?

— Да.

— Земеделска техника.

— И отивате на изложение във Франкфурт?

— Не, не. На почивка.

— Във Франкфурт? На почивка? — учуди се непознатият.

— Оттам ще продължа към Мумбай — доволно заяви Гюндер.

— А къде се намира това?

— В Индия. Новото име на Бомбай, ако ви говори нещо — важно се усмихна Гюндер. — От 1995-а градът е преименуван на Мумбай.

Мъжът спря една стюардеса и си поръча уиски с лед. Гюндер си поръча портокалов сок и се облегна със затворени очи. Не му се говореше. Занимаваха го много мисли. Какво да разкаже на индийците за Норвегия? За Елвеста? Например, какви са норвежците. Да, но какви са? А какво да обясни за храната? Кюфтета, рибен пудинг и кафяво сирене. Ски бягане. Very cold. Down to 40 degrees at the most. Norwegian oil 5 5 Very cold. Down to 40 degrees at the most. Norwegian oil (англ.) — Много студено. Понякога температурите падат до 40° под нулата. Норвежки петрол. — Бел.прев. . Донесоха му сока. Изпи го на малки глътки. После дълго премята едно ледено кубче в устата си. Смачка пластмасовата чашка и я пусна в мрежата, закачена за гърба на предната седалка. Гледаше как облаците се носят по небето като захарен памук. Вероятно изобщо няма да си намери жена в Индия. Щом не си е намерил в Норвегия, каква е логиката да намери в чужда страна? Но все пак в живота му се случваше нещо. Предстоеше му да опознае нови територии. Доколкото му беше известно, никой от Елвеста не бе стъпвал в Индия. Ще говорят за него като за човек, обиколил земното кълбо. Сети се, че забрави да провери дали батерията на фотоапарата не е изтощена. На летището сигурно продават батерии. Все пак не отива на друга планета. Какви ли имена имат индийките? Ако срещне жена с име, което не може да произнесе, ще измисли галено съкращение. „Индира — сети се той. — Ганди. Изобщо не се изговаря трудно. Почти като Елвира. Ние, хората, имаме много общо помежду си“ — утешаваше се той. Най-сетне заспа. И тя мигом изплува пред очите му. Черните ѝ ириси искряха.