Карин Фосум: Индийската съпруга

След разгорещени дебати в общинската управа на Елвеста в селото отвориха търговски център. Вследствие от това стоките в бакалията до бензиностанцията „Шел“ потънаха в прах. Бакалията държеше Гюнвал. Предприемчив търговец откри солариум в търговския център, друг отвори цветарница, трети — малка парфюмерия. На горните етажи се помещаваха лекарски и стоматологичен кабинет, както и фризьорският салон на Ане. Младежите от селото не се подстригваха при нея, а в града. Там си поставяха мъниста и халки на пъпа и на носа. Понеже Ане познаваше майките и бащите, тийнейджърите не разчитаха на нея. Възрастните хора обаче винаги пазаруваха при Гюнвал. Пристигаха с карираните си пазарски чанти на колелца и с вехтите си сиви раници, купуваха си накълцан бял дроб в бульон, кървавица и сирене от обезмаслено мляко. Уле Гюнвал беше доволен. Отдавна бе успял да изплати заемите си.

Гюндер не ходеше в бистрото, но Айнар го познаваше. Случваше се Гюндер да се отбие за ягодов сладолед. Изяждаше го навън, седнал на пластмасовата маса, ако времето е хубаво. Айнар знаеше в коя къща живее Гюндер: на четири километра от центъра, по пътя за Ранскуг. Освен това в селото нямаше фермер, който да не се снабдява с инструменти от фирмата, където работеше Гюндер. Ето, и този път скромният самотник влезе в бистрото и веднага затърси портфейла във вътрешния си джоб.

— Исках само да те попитам — подхвана смутено той, — колко време се пътува оттук до летището в столицата с кола? — Гласът му звучеше доста припряно, нетипично за него.

— До „Гардермуен“ ли? — попита Айнар. — Около час и половина. Ако ще пътуваш за чужбина, трябва да си на летището един час преди излитането. Тоест, тръгни от вкъщи два часа и половина по-рано. На твое място бих предвидил още половин час, защото всичко се случва.

Айнар бършеше пепелник с триъгълна форма.

— Със сутрешен полет ли заминаваш? — полюбопитства той.

Гюндер извади един сладолед от фризера.

— Излита в десет и петнайсет.

— Значи ще трябва да станеш рано.

Айнар му обърна гръб и продължи да си гледа работата. Съдържателят не се държеше приветливо и не се усмихваше. Дори не поглеждаше Гюндер. Говореше като човек, смачкан от живота:

— На твое място бих тръгнал от селото в седем.

Гюндер кимна и плати сладоледа. Предпочиташе да попита Айнар, вместо да покаже невежеството си пред жената от „Скандинавски аеролинии“. Съдържателят го познаваше и не би го поставил в неудобно положение, но още същата вечер щеше да разгласи новината за пътуването на Гюндер.

— За къде заминаваш? — продължи да разпитва Айнар, докато подсушаваше поредния пепелник.

— За много, много далечна страна — небрежно отвърна Гюндер.

Разкъса опаковката на сладоледа и си тръгна. Докато шофираше към къщи, изяде сладоледа. „Нека се чуди къде отивам“, помисли си със задоволство Гюндер. Така даже му стана още по-приятно.

Марие веднага се съгласи да дойде. „Паля колата и идвам“, заяви тя. Карщен бил в командировка и тя скучаела. Искала да разбере как е брат ѝ. Гюндер се възпротиви, защото сестра му притежаваше завидна проницателност, а възможността да разкрие замисъла му никак не му се нравеше. Така или иначе, нямаше как да я спре. След час тя цъфна на вратата. Гюндер подреждаше дома си. Ако се върнеше с жена, къщата трябваше да посрещне новата си стопанка в безупречен ред. Марие свари кафе и изпече гофрети. Беше донесла сметана и конфитюр в пластмасова кутия. Гюндер се трогна от добрината ѝ. Двамата седяха съвсем близо един до друг, но той се стараеше да не показва умилението си. Нямаше представа дали Марие се чувства щастлива с Карщен. Тя никога не споменаваше името му, все едно съпругът ѝ изобщо не съществуваше. Нямаха деца. Марие обаче изглеждаше чудесно: смугла и красива като майка си. Дребничка и малко безформена, но много пъргава и грижовна. Според Гюндер навремето сестра му можела да се омъжи за когото си поиска, ала тя се задоволила с Карщен. Сестра му забеляза „Хората по света“ и я взе на коленете си. Книгата се отвори сякаш машинално на страницата, където грееше снимката на индийската красавица. Марие погледна брат си и се засмя:

— Сега разбирам защо ти се ходи в Индия, Гюндер. Тази книга обаче е стара и красавицата сигурно вече е попрехвърлила петдесетте, сбръчкана и грозна. Знаеш ли, че индийките изглеждат на петнайсет до трийсетата си годишнина? После изведнъж остаряват. Заради слънцето. Предлагам да си намериш жена, преминала през тази трансформация, за да си наясно с какво ще живееш.