Карин Фосум: Индийската съпруга

Марие се смееше от сърце, заразително, и Гюндер също се разсмя. Той не се страхуваше от бръчки, но Марие явно се плашеше от старостта. Вече бе навършила четирийсет и осем години, без по лицето ѝ да се образува дори една бръчка. Гюндер си намаза гофрета със сметана.

— Интересуват ме предимно индийската кухня и култура — обясни той. — Изкуството, музиката, такива неща.

— Сигурно, сигурно — засмя се Марие. — Значи, когато ти дойда на гости след пътуването, ще ме нагостиш с люта яхния, която те удря чак в петите. А стените ще са делите в дракони.

— Не изключвам такъв сценарий — усмихна се той.

После двамата млъкнаха, докато ядяха гофрети и пиеха кафе.

— Не се разхождай из индийските градове с портфейл в задния джоб — предупреди го Марие след дълга пауза. — Купи си чантичка за колана. Или не, недей да купуваш, аз ще ти дам моята. Изглежда неутрална, не е непременно дамска.

— Не мога да се разхождам с такава чанта — възрази Гюндер.

— Ще се наложи. В големите градове гъмжи от джебчии. Я си представи как земеделец като теб ще се почувства в дванайсетмилионен град.

— Не съм земеделец — заинати се Гюндер.

— Как да не си земеделец? — Марие не обърна внимание на възражението му. — Точно такъв си. А което е още по-важно: личи ти. Докато се разхождаш, не се шляй безцелно.

— В какъв смисъл? — изненада се той.

— Върви бързо, все едно отиваш на бизнес среща, и си придавай вид на много зает човек. Представѝ си, че си в командировка и познаваш Бомбай като петте си пръста.

— Мумбай — поправи я той. — Като петте си пръста, казваш?

— Гледай хората право в очите, докато се разминаваш с тях по тротоара. Върви с решителни крачки и закопчано яке, за да не се вижда чантичката.

— Какво яке? По това време на годината, термометрите в Индия показват четирийсет градуса.

— Ще се наложи — настоя Марие. — Само така ще избегнеш вредните лъчи на слънцето. — Тя облиза малко сметана, полепнала по ъгъла устата ѝ. — Иначе ще трябва да си купиш туника.

— Туника ли? — изкикоти се Гюндер.

— Къде ще отседнеш? — продължи да го разпитва сестра му.

— В хотел, къде другаде.

— Хотел, ама какъв?

— Сносен.

— Как се казва?

— Нямам представа. Ще разбера, когато се настаня.

— Нима не си запазил стая? — ококори се тя.

— Не съм ням, ще си запазя, като пристигна — малко обидено заяви той.

Хвърли бърз поглед към сестра си, към бялото ѝ чело и тънките вежди, почернени с четчица.

— Да чуем — отсече тя и сръбна от кафето. — Да чуем как точно ще процедираш. Ще излезеш от онова огромно, необятно, нажежено, гъмжащо от хора, хаотично летище и ще се огледаш за рикша, а към теб ще се приближи съмнителен тип, ще задърпа ризата ти и ще бръщолеви нещо неразбираемо, докато тегли куфара ти към някакво примитивно превозно средство. А ти ще бъдещ капнал от умора, плувнал в пот и замаян до степен да не си знаеш името. За капак на всичко часовникът ти ще показва грешен час, защото има часова разлика. Ще се чувстваш скапан и ще копнееш за студен душ. Нека чуя какво ще кажеш на този тъмен субект, Гюндер.

Изпаднал в паника, той изпусна гофретата. Нима Марие си позволяваше да се шегува толкова жестоко?

Гюндер се изпъчи и погледна сестра си право в очите.

— Would you please take me to a decent hotel! 3 3 Would you please take me to a decent hotel! (англ.) — Моля, закарайте ме в някой приличен хотел. — Бел.прев.

Марие кимна.

— Да, да, хубаво. Но какво ще кажеш преди това?

— Нямам представа.

— Ще попиташ колко струва! Не бива да се качваш в такси, преди да си уговорил цената на курса. Попитай на летището как вървят тарифите. „Луфтханза“ сигурно имат гише, ще ти съдействат.

Гюндер поклати глава. „Завижда ми“, помисли си той. Марие не беше ходила в Индия. Само на острови от сорта на Ланзароте и Крит. Там имало само норвежки и шведски туристи и келнерите ѝ подвиквали „здрасти, шведско момиче“, а тя се дразнела. Не, Индия си беше друго нещо.

— Провери ли дали се налага да те ваксинират срещу малария? — попита тя.

— Не зная.

— Обади се на личния си лекар. Няма да те пуснат да се прибереш, ако пипнеш малария, туберкулоза или хепатит, слушай какво ти казвам. Не бива да пиеш вода от чешмата. Нито сок. Не консумирай плодове. Гледай дали месото е добре изпечено. Зная колко обичаш сладолед, но в Индия трябва да го избягваш.

— А мога ли да си поръчам питие? — иронично попита той.

— Да. Само внимавай да не се напиеш, че лошо ти се пише.

— Никога не пия без мярка. От петнайсет години не съм се напивал.